Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На предложението на председателя на комисията Микоян да признае чистосърдечно участието си в антидържавна дейност Бухарин отговаря остро от мястото си:

„Аз не съм Зиновиев и Каменев и не мога да лъжа за себе си.“

„Не си ли признаете — отвръща му веднага Молотов злобно, — с това именно ще докажете, че сте фашистки наемник, тъкмо те пишат в своята преса, че машите процеси били провокационни. Ще ви арестуваме — осъзнайте се!“

„В НКВД има хора, които, прикривайки се зад авторитета на партията, вършат невиждан произвол“ — продължава Бухарин.

„Е добре тогава, там ще те пратим — намесва се Сталин, — ще идеш да видиш…“

Не само Сталин, Ежов и най-близкото Сталиново обкръжение, по всяка вероятност всички знаят, че обвиненията са фалшиви. Бухарин и Риков, целият живот на които е пред очите на народа като на длан, не може да бъдат врагове. Сталин усеща, че запозналите се с писмените обяснения на Бухарин членове на комисията се колебаят, и побързва да приключи с обсъждането на предварително съгласуваното решение. Пристъпват към писмено гласуване на предложението на Ежов, което гласи: „Бухарин и Риков да се изключат от състава на кандидат-членовете на Централния комитет и на членовете на партията и да се предадат на съд от военен трибунал с прилагане на най-тежката наказателна мярка — разстрел.“ Но още следващият гласуващ, Постишев, заявява, че е „за изключването и предаването на съд, но без разстрел“. Будьони, Мануилски, Шверник и Косарьов са „за изключване, съд и разстрел“. Антипов, Хрушчов, Николаев и Шкирятов са „за изключване и без разстрел“…

Сталин разбира, че единодушно решение вече не може да се вземе, и прави своя ход, обмислен както винаги докрай:

„Аз предлагам — заявява той — Бухарин и Риков да се изключат от партията и да не се предават на съд, а въпросът им да се предаде за разследване от НКВД.“

Сталин знае, че това е равносилно на чудовищното и противозаконното „да се изключат, съдят и разстрелят“, но привидно се прави на миротворец, дори на „хуманист“. Сигурно след предложението му у Бухарин и Риков отново замъждуква слабото въгленче на надеждата. Не ще и дума, че след Сталиновото обобщение повечето членове на комисията се изказват с облекчение:

„Аз съм за предложението на другаря Сталин“ — така заявяват Крупска, Варейкис, Молотов и Ворошилов. Други — като Косиор, Петровски и Литвинов — повтарят думите на Постишев „за съд без разстрел“. Но не може да бъде изхвърлено от историята и това, че Косарьов и Якир, най-близките поредни жертви на беззаконието, гласуват и след Сталиновото предложение за „изключване, съд и разстрел“. Председателстващият заседанието на комисията Микоян не изказва публично мнението си. След поименното допитване решават да гласуват още веднъж. Сега вече единодушно е прието предложението на Сталин:

1. Да се изключат от състава на кандидат-членовете на ЦК на ВКП(б) и на членовете на ВКП(б) Бухарин и Риков; да не се продават на съд, а делото на Бухарин и Риков да бъде изпратено в НКВД.

2. Да се възложи на комисия в състав другарите Сталин, Молотов, Ворошилов, Каганович, Микоян и Ежов да изработят въз основа на приетото решение проект на мотивирана резолюция.

Сталин разбира, че е нужно да се подготви още един процес. За „вожда“ изходът е ясен.

Бухарин и Риков са арестувани веднага след заседанието, на излизане от залата. Започват да текат дългите тринайсет месеца, отделящи пленума от финала на трагедията на Бухарин и Риков, а заедно с тях и на много и много хора, които биха моглипотенциално да бъдат против единовластието на „вожда“.

Остава да се добави, че по „делото“ на Бухарин и Риков е приета изпъстрена със собственоръчните поправки и вмъквания на Сталин резолюция. По същината си тя се превръща в политическа инструкция и методологичен ключ при разглеждането на подобни дела. Пленумът не само одобрява теоретичните тезиси на Сталин за „изострянето на класовата борба“ на съвременния етап, но и изнася урок каква трябва да бъде реакцията срещу „вражеските“ действия. В резолюцията има три точки:

„1. Въз основа на следствените материали пленумът на Централния комитет установява, че другарите Бухарин и Риков най-малкото са знаели за престъпната, терористичната, шпионската и диверсионната дейност на троцкисткия център, но са криели това, с което именно са съдействали на престъпното дело.