Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Особено потискащ е още един спектакъл, така нареченият процес на „двадесет и единия“. С него се готви разчистване на сметките с Бухарин, Риков, Крестински, Раковски, Розенголц и други мъченици, жертви на Сталиновия произвол.

С тези съдебни процеси Сталин иска да нанесе последния си съкрушителен удар на бившите — в по-голямата си част — привърженици на Троцки, като им окачи табелка на гърдите „Побесняла банда вредители“, занимаваща се „с шпионаж, терор, убийства и палежи“. Троцки е главната идейнаи политическа мишена. „Дуелът“ с Троцки продължава. Той трябва на всяка цена да бъде окончателно сразен. И никак не е чудно, че в обвинителното заключение по делото на Г. Л. Пятаков, К. Б. Радек, Г. Я. Соколников и останалите в няколкото страници на текста името на Троцки се споменава петдесет и един пъти. Аналогична е картината и в обвинителното заключение по делото на Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Н. Н. Крестински, К. Г. Раковски, А. П. Розенголц и другарите им по нещастие. Когато процесите започват, през цялото време Троцки, който тогава е в Мексико, дава да се разбере, че наистина „съдят негови съмишленици, но ги съдят за идеите им“. Почти във всяко издание на своя „Бюлетин на опозицията“ той непременно помества по нещо за Раковски, Крестински или Розенголц, посочва тяхната „несъвместимост“ със Сталин и подчертава солидарността си с тях. Изгнаникът публикува почти редовно „протести“ против преследването на неговите „привърженици“. Цялата защита, която Троцки поема над „народните врагове“, е добре дошла за „вожда“, дава му допълнителни „аргументи“.

Сталин усеща приближаването на войната. Не може да се отърве от чувството, че гледа на външния свят с очите на Троцки. Нека да повторя, „вождът“ се е страхувал да признае това дори пред себе си. Достатъчно е да прочете нещо, написано от Троцки, за да му стане ясно, че изгоненият „вожд“ не „бълва прокоби“ напразно. Ето какво пише Троцки в „Предадената революция“: „Можем ли да очакваме, че Съветският съюз ще излезе от приближаващата се световна война, без да бъде победен? На този открито поставен въпрос ние ще отговорим също така открито: ако войната остане само война, поражението на Съветския съюз ще бъде неизбежно. В технически, икономически и военен смисъл империализмът е несравнимо по-силен.“ 504 504 Trotsky, L. The Revolution Betrayed, p.216. На Сталин това звучи като присъда не само над социализма, а и над самия него. Но той не току-тъй нарича себе си стоманен — толкова лесно няма да свие знамето. Още сега, преди войната, ще трябва да махне всички потенциални помагачи на фашизма! Защото, ако Хитлер дойде с меч, той ще тури тук някого от „изплъзналите се“, от „недоубитите“, разсъждава „вождът“. Ние ще се готвим за бъдещата война, а възможната „пета колона“ ще премахнем още сега. Хитлер няма да намери тук опора… Сигурно Сталин така си е мислел. За това говорят и думите на Молотов, който според свидетелството на Ф. Чуев малко преди смъртта си твърди, че в навечерието на войната Сталин е провеждал курс към максимално ограничаване на социалната база на възможните куизлинговци и лаваловци.

Въпреки общия подем, успехи, въпреки консолидирането на обществото върху основата на вождизма не са малко и провалите, значителните щети и неуспехи. Многобройните недостатъци в промишлеността, хроничното изоставане в селското стопанство и бавното повишаване на жизненото равнище трябва да бъдат обяснени. На Сталин му се вижда най-удобно да стовари цялата вина върху „вредителството и диверсиите“. Във всекидневните си сборни донесения послушните изпълнители, надушили правилно адреса на класовия враг, за който говори „вождът“, докладват каквото трябва. Ето например малка извадка от сборното сведение за 19 октомври 1937 г.:

„ЦК другаря Сталин

СНК другаря Молотов

Секретаря на ЦК др. Ежов

В Урал, в с. Табори, за разстройване на колхоза са осъдени на разстрел 5 души (включително предс. на районния поземлен отдел Мешавкин Н. Л.).

Минск. За умишлено замърсяване на брашното са разстреляни 5 души (включително зав. снабдителния отдел Чудновски Р. Л., зав. отдела «Заготзерно» Левченко В. М., директорът на елеватора Каплански В. Н.).

Саратов. Троцкистко-дясната група изпусна голямо количество нефт във Волга. Осъдени са на разстрел 9 души, включително управл. саратовския клон на «Главнефт» Браткин М. Н., директорът на крекинг-завода Богданов В. Ф., професорът от Саратовския университет Орлов Н. А.