Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Съвсем друг е въпросът с потъпканите всякаква справедливост съдии, оформили разправата с бившите и потенциалните „опозиционери“. Главният режисьор на съдебните политически спектакли знае какво иска. Сталин мрази Троцки. Но не отхвърля някои негови методи, въпреки че никога не признава това. Ще напомня, че в библиотеката му фигурират практически всички книги на Троцки. Една от тях — „Основните въпроси на пролетарската революция“ — му е близка по дух. Особено главата „Тероризъм и комунизъм“, където Троцки казва: „Революцията иска от революционната класа да постигне целта си с всички средства, които има на разположение: ако е нужно — въоръжено въстание, ако се налага — тероризъм… Там, където се натъкне на въоръжен заговор, покушение, метеж, тя (революционната класа — б.а. ) ще стовари върху главите на враговете си сурова разправа. Въпросът за формата на репресията или за степента й, разбира се, не е «принципен». Терорът може да бъде твърде ефикасен спрямо реакционната класа, която не иска да слезе от сцената. Премахването е могъщо средство в политиката…“ 501 501 Троцкий, Л. Д. Соч. Т.XII. Основные вопросы пролетарской революции. М.-Л., 1925, с.59. Когато пристъпва към „всеобщо разчистване“, Сталин, разбира се, използва идеите, изказани от Троцки петнайсет години по-рано. Прилага тези рецепти в периода на революцията и гражданската война, но ги прилага и след като е обявил, че „социализмът е победил напълно“. От това спокойно можем да направим извода, че Сталин вижда в масовите репресии „законен метод“ на диктатурата на пролетариата и тогава, когато в страната няма вече експлоататорски класи. А пък и Жданов разяснява именно така положенията в Сталиновия доклад пред февруарско-мартенския пленум: „Репресията играе възпитателна роля.“ 502 502 ЦПА ИМЛ, ф.77, оп.I д.439, л.118. Естествено, тук всеки може да попита какво да се разбира под „репресия“? Но надали има някой, на когото да не е ясно как Сталин разбира същината на репресиите. Във връзка с това ще направя едно отклонение.

Както се вижда от многобройните писма, които получавам след публикациите си, има читатели, които биха искали да изхвърлят Сталиновите репресии извън сметката. Съгласни са да бъдат анализирани всичките негови стъпки, „заслуги“ и „деяния“, но не искат дори и да се спомене за репресии. В най-добрия случай ме препращат към Ежов, Берия и т.н. И така се стига до едно своеобразно „разслояване“ на биографията му: признава се онова, в което тия хора вярват. Когато четях томоветедела с имената на хилядите избити хора, невинно избити „благодарение“ на Сталин, слушах сякаш гласовете им от дълбините на миналото — гласове, изпълнени с недоумение, предсмъртна мъка, отчаяние и пропаднали надежди. Мисля, че добре ще е да им се даде на тия хора, опитващи се да оневинят деспота, да попрелистяттомовете. Репресиите като краен изблик на диктаторско единовластие представляват апотеоз на аморалността. Сталин бавно, но неотстъпно е вървял към тотален терор. Но на него, злобния човек, човека с коварен ум, са му нужни „оправдателни“ аргументи пред партията, народа, историята. А такива аргументи не е имал. И започва да ги фабрикува, да извършва фалшификации с помощта на политическите процеси. Дирижирайки ги зад кулисите, той е преследвал ясни за него цели.

След процеса срещу Зиновиев и Каменее на 23 януари 1937 г. в Москва започва така нареченият процес на „седемнайсетте“. На него заедно с Пятаков, когото Ленин нарича в своето „Писмо до конгреса“ човек „с несъмнено забележителна воля и забележителни способности“, има още шестнайсет обвиняеми. Главната цел на процеса е да се докаже, че с помощта на тези хора Троцки е организирал вредителски акции, подготвял е реставрирането на капитализма в Съветския съюз. Процесът е така усърдно „натъкмен“, че Пятаков с неговата „забележителна воля“ започва да описва най-цветисто срещата си с изгнаника в Осло (където подсъдимият никога не е ходил) и да говори, че в своята „директива Троцки предвиждаше два варианта за възможността да дойдем на власт. Първият вариант е възможността за идването ни на власт преди войната, а вторият — по време на войната. Първия вариант Троцки си представяше като резултат, както казваше, на концентриран терористичен удар. Той имаше предвид извършването на терористични актове против редица ръководители на ВКП(б) и съветската държава и, разбира се, преди всичко против Сталин и най-близките му помощници. Вторият вариант, който беше от гледна точка на Троцки по-вероятен — това е военното поражение…“ 503 503 Процесс антисоветското троцкисткого центра. М., 1937, с.42-45. И по-нататък все в същия дух. Сталин сломява Зиновиев и Каменев с продължителна обсада и с измама, а Пятаков и неговите „съизвършители“ — с мъчения.