Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На пленума, продължил около две седмици, се изнасят редица доклади. Начало слага секретарят на ЦК А. А. Жданов, който разглежда подготовката на партийните организации за избиране на Върховен съвет на СССР по нова избирателна система и преустройството на партийнополитическата работа. Ползващ се вече с особената благосклонност на „вожда“, той изказва сякаш верни мисли, като подчертава, че „новата избирателна система означава далеч по-широка гласност в дейността на съветските организации“. Повдига напълно основателно въпроса за състоянието на вътрешнопартийната демокрация като изключително важно условие за нравственото здраве на ВКП(б). Но веднага цитира думите на Сталин, че макар „културната дейност на диктатурата да боде очите ни“, органите за потискане днес са нужни толкова, колкото в периода на гражданската война. Ние не можем да не вземем предвид, продължава докладчикът, че „докато нашите хора се надремят и наканят, враговете вече действат“. По думите на Жданов обстановката в партията е сложна. Редовете й редеят, в нея има немалко врагове. По-нататък заявява: „Вредната практика на кооптирането се е вкоренила дълбоко и е отишла далече. Практиката на кооптирането нарушава законното право на партийните членове да взимат участие в избора на своите ръководни органи.“

След това секретарят на ЦК привежда интересни данни. В бюрата на районните и на градските партийни комитети са направо кооптирани (без избиране) около 59% от членовете и кандидат-членовете на бюрата. В Киев например на 19 октомври 1934 г. в градския комитет на партията са кооптирани 14 души наведнъж, между тях и Ашрафян, Дзенис, Сенченко, Тодер и други, оказали се по-късно народни врагове. В Харковския градски партиен комитет от 158 членове и 34 кандидат-членове, избрани на IV градска партийна конференция, останали само 59, а са кооптирани 61. А бюрото на градския комитет, с изключение само на един член, продължава Жданов, се състои изцяло от кооптирани. На 4 април 1936 г. в Харковския Ленински район е повдигнат въпросът за „изключване на цяла група хора“. Повикват и актива. Защо? Защото на пленума на районния комитет присъстват 10 членове, а трябвало да бъдат извадени 12 души! Така 10 човека излапват 12 човека! (Смях сред участниците в пленума.) Дълго още Жданов привеждал такива примери. 488 488 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.6.

Това не са само симптоми на партийна антидемокрация. В партията се създава атмосфера на узаконяване на беззаконието, на позволено широко използване на силови методи. Сталин и обкръжението му създават морален климат, в който става възможно преминаването от административни начини за решаване на проблемите към методите на пряко насилие над потенциалните противници.

Още преди да започне пленумът, „господстващата личност“ извършва „разузнаване с бой“. Имам предвид разправата над Зиновиев и Каменев и над други болшевики. Народът я поддържа. Сега на Сталин пречат тези партийни дейци, които, макар и понижени като дребни служители, знаят много за него. За съвещанията в кабинета му, когато насъсква Зиновиев и Каменев срещу Троцки; за многобройните му интриги, подправяне на стари партийни документи (Сталин е „организирал“ например подаването на „записка“ от страна на Вл. Солин и Е. Стасова за необходимостта да се внесат изменения в протоколите от заседанието на ЦК на 23 февруари 1918 г. във връзка с Бресткия мир) 489 489 ЦГАКА, ф.33987, оп.3, д.1075, д 37–42. ; за загадъчната афера с болестта и смъртта на М. В. Фрунзе и за други съмнителни страници от миналото, които „вождът“ никога не разлиства. Зиновиев и Каменев, вече лежат в затвора. Но той жадува да ги отпрати в небитието…

На 15 август 1936 г. по негово лично нареждане Зиновиев и Каменев отново са предадени на съд. Още не са започнали заседанията, още не е оповестено обвинителното заключение, а вестниците и радиото в един глас тръбят: „Смърт на гадовете!“, „Никаква милост за враговете!“, „Народните врагове — на бунището на историята!“ Сталиновата отмъстителност не признава компромиси — предишните му колеги от Политбюро са осъдени на смърт и разстреляни. Последната им молба — писмата им до Сталин с молба за помилване — остава без отговор. „Вождът“ се надява, че заедно с Каменев ще умре и направеното от него изказване пред XIV конгрес на партията: „Стигнах до убеждението, че другарят Сталин не може да изпълни ролята на обединител на болшевишкия щаб“; че заедно със Зиновиев ще умре и оценката му за Сталин като „кървавият осетинец, който не знае какво е това съвест“. Историята крие много тайни. Но че те ще останат завинаги неразкрити — на това не можел, не е и трябвало да се надява дори Сталин. Да, и двамата са „опозиционери“. И двамата са се борили за власт, за своето виждане на пътя към напредъка. Често лъкатушели, не били последователни. Но и врагове на социализма, на народа никога не са били. Сталин не обича да се ограничава само с „пласта“ на обезвредените врагове. И затова са изтребени или интернирани и семействата както на Зиновиев и Каменев, така и на стотици и хиляди други, на които „отказва да гласува доверие“. И така, след Каменев загиват жена му, двамата му синове (единият непълнолетен), брат му и жената на брат му… Сталин отсича не само дърветата, но и летораслите наоколо. През трийсет и седма година тази сеч се превръща в денонощен дървосек.