Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Всички „недоубити отрепки“ му пречат (потенциално) да се утвърди окончателно в ролята на единствен, незаменим и от всички, именно от всичкиобичан вожд. Но нима е забравил, че Бухарин, Пятаков, Радек, Преображенски и много други са му другари по партия и по борба? Не, не е забравил, разбира се. Но бедата е там, че и те не са забравили. Знаят какъв е бил. Впрочем в името на „високите цели“ това сега няма никакво значение. Чел е някъде, май някаква фраза от Медичи, от аналите на инквизицията: „Има заповед да прощаваме на враговете си. Но няма заповед да прощаваме на бившите си приятели.“ Наивността на сентенцията сигурно е предизвикала усмивка у Сталин — той не прощава нито на едните, нито на другите.

Историята познава много жестокости и злодеяния. Станало е нарицателно името на римския император Нерон, син на Домиций Ахенобарб и на Агрипина Младата. Императорът се прочува с нечуваната си жестокост. Дори Сенека, философът и изкусният актьор, възпитателят на Нерон, не успява да насади у императора някакви добродетели. Когато въвежда реформите си с цел да укрепи могъществото на държавата, Нерон не се поколебава да премахне заварения си брат и майка си и да принуди Сенека да се самоубие. В последна сметка управлението на Нерон се превръща в низ от смъртни наказания, в апотеоз на жестокостта. Един страшен пожар в Рим повлича след себе си избиването на невинни хора. След като е разкрит заговорът на Пизон, императорът започва да измисля несъществуващи заговори, за да премахне най-популярните сенатори и опасни конкуренти. Доносничеството се насърчава… Влечението към злодейство като начин за управляване у Нерон се съчетава с любов към поезията и другите изкуства…

Не, аз не възнамерявам да правя никакви преки исторически аналогии, още повече че никак не са безспорни. Просто искам да напомня отново, че единовластието в каквато и да е безконтролна форма ражда злоупотреби след злоупотреби, стигащи до злодеяния. Във всички времена и всички исторически епохи. Тази истина е в сила не само за годините от 54 до 68, когато е царувал Нерон.

Никакви справедливи цели и намерения не могат да оправдаят безнравствените средства, защото по своя характер те са не само морално, но и социално зло. Та нали в нашия идеал — и в това Ленин горещо вярваше — няма място за насилие над хората. 485 485 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.30, с.120. А именно към насилието прибягва Сталин в печалната, трагичната за нашата история 1937 година. Тя става връх на трагедията не толкова поради мащаба на репресиите (през периода 1919–1933 г. по всяка вероятност пострадват повече хора), а преди всичко поради нечувания политически цинизъм, който нашият велик народ не е могъл своевременно да съзре.

Кой е пуснал в употреба страшния термин „народен враг“? Откъде се е пръкнал? Разбира се, работата не е в понятието, а в опита да се намерят някакви исторически, политически и логични основания, даващи възможност на Сталин да използва широко социалното насилие. Споменах вече в началото на книгата, че за Великата френска революция Сталин прочита за пръв път в Туруханск. Силно впечатление му направила решителността на Робеспиер и Кутон, които в критичната минута успяват да прокарат закон за съкращаване на съдебните процедури над „враговете на революцията“. Импонирала му формулата на Робеспиер „Който ходи със сърмени гащи, е враг на всички санкюлотовци“. Който не е с революцията, е неин враг, чете Сталин по свой начин Робеспиер. Още тогава е отбелязал интересното според него място от речта на Робеспиер в Конвента на 10 юни 1794 г. „Когато свободата постига, както по всичко личи, своя бляскав триумф, враговете на отечеството плетат още по-дръзки заговори.“

В историята Сталин търси не само аналогии, но и аргументи за оправдание пред бъдещето. Допадала му много мисълта на Робеспиер, изказана пред Конвента на 5 февруари 1794 г., че народните врагове трябва да се управляват с терор… Та нали по настояване на Робеспиер в отговор на убийството на Марат, Шалие, Льопелитие дьо Сен Фаржо и на други якобинци Конвентът постановява: „Терорът да се постави на дневен ред.“ Революционният трибунал, създаден от Конвента месец и половина преди термидор, произнася 1563 присъди — от тях само 278 оправдателни, другите — смъртни. 486 486 Манфред, А. З. Великая французская революция, с.328, 345; Матьез, А. Французская революция. Т.3. Террор. М., 1930, с.195. Робеспиер не се двоуми да изпрати на ешафода и такива революционери като Дантон, Демулен, Филипо.