Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Нека си припомним: „вождът“ още през 1933 г. „предсказва“, че „контрареволюционните елементи“ могат да се „разшават“. Така и става! Нещата вече опират не само до унижаването на народа от страна на чудовищната култовщина, но и до нещо още по-голямо и още по-страшно. Надвисва трагедия. Отваря се страшна, чудовищно страшна рана. Колко години са минали оттогава, а тя все още не може да зарасне напълно…

Настъпва Новата 1937 година. В Москва, в другите градове, в хилядите села и селца, пръснати по огромната страна, шета обичайната за новогодишните празници бъркотия — в клубовете и тесните жилища украсяват елхи, децата лепят саморъчно направените гирлянди, привършват последните приготовления в групите за художествена самодейност, каквито има сега във всяко предприятие, във всеки колхоз и училище. Мъжете си набавят по една-две бутилки „Московска“, в големите градове може да се намери в магазините и хубаво вино — „за жените“. В последните една-две години изборът на деликатесни стоки по щандовете и витрините на продоволствените магазини направо радва купувачите. В новогодишния брой на „Правда“ от 1937 г. е напечатана кратичката дописка „Празнични покупки“, в която се съобщава: „Разнообразни вина — от съветско шампанско до мискет, — стотици видове колбаси и рибни изделия, торти, сладкиши, плодове — всичко това купуваха вчера московчани в голямо количество. Хиляди снабдители на «Гастроном», «Бакалия» и другите продоволствени магазини бяха заети да доставят в дома на купувачите различни продукти за новогодишната празнична трапеза…“

В народните комисариати, в краевите, областните и районните комитети на партията привършва „гизденето“ на равносметките за годината — трябва да се рапортува. А има какво да се каже на народа: през изтеклата година бе въведен в експлоатация Харковският машиностроителен завод, тържествено беше открит Камският целулозно-хартиен комбинат, започна строителството на Соликамския магнезиев завод, в Армения даде промишлен ток Конакарската водноелектрическа централа, завършено е предаването на Мурманския рибен комбинат и на стотици други големи и малки производствени обекти. Количествените показатели (но далеч не и качествените) правят силно впечатление. Има за какво да се докладва на Сталин. Дори образуваният едва през 1936 г. Народен комисариат на отбранителната промишленост, неизпълнил плана си по редица показатели, изпраща до „вожда“ рапорт: „Отбранителната промишленост ще стане най-добрата в цялата страна.“ Отчетите на народните комисари Каганович, Микоян, Любимов радват Сталин: най-сетне не само железопътният транспорт, но и леката, местната промишленост, търговията притуриха доста нещо в равносметката. Нека всички да знаят, че Сталин не си хвърля думите на вятъра. Та нали по негово указание бе взето решение 1936 година да се обяви за ударна. Предвижда се прираст на производството на средства за производство 22%, а на предмети за употреба — 23%. Пак по негово указание „Правда“ помества уводната статия „План за повишаване благосъстоянието на народа“, в която се казва, че думите на „великия вожд“ „Животът ни стана по-добър, животът ни стана по-весел“ никога няма да се разминат с делата му. 475 475 Правда, 13 января 1936. Нека още веднъж всички се убедят колко верен е този лозунг.

Ускорено и мощно бие пулсът на страната. Години са минали, а революционният ентусиазъм, запален от октомврийския огън, пак ще повторя, не пресеква. Бедно живеят още, обличат се простичко, скромно. Непрекъснато се обявяват „ударни“ десетдневки, поставят се производствени рекорди, печатът е изпъстрен с имена на ударници — А. Стаханов, А. Бусигин, Е. Виноградова, М. Виноградова, М. Дюканова, П. Кривонос, М. Мазай, А. Гургунидзе, С. Хачатрян, О. Ходжаев, Н. Сметанин и много, много други. Социалистическите делници са аскетични и сурови, но страната като цяло е устремена към бъдещето.

Смята се за недостойно да се говори за интересите на конкретни хора — общото дело поглъща изцяло отделния човек. Мотиви от държавно естество не позволяват да се повдигат цялостно въпросите за всестранно, хармонично развитие на личността. Социалистическите ценности, в центъра на които, както учи Ленин, е човекът, цялата система от изградилите се отношения зависят изцяло и съдбоносно от волята и разума на едно лице. Колениченето пред идеологическия олтар на „господстващата личност“ е задължително. Вижте уводната статия на „Правда“ от 1 януари 1937 г. „Нас ни води велик кормчия“, която завършва с красноречиво славословие: „Съветският кораб е добре стъкмен и добре въоръжен. Не го плашат ураганите. Той плава по курса си. Корпусът му е изграден от гениалния строител за борба с враждебната стихия в епохата на войни и пролетарски революции. Води го гениалният кормчия Сталин.“ Пак тук, на цяла страница, огромен портрет на „вожда“, издигнал се над людското море. И някой там в това море носи малък портрет на Ленин…