Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Вестниците от първите дни на 1937 г. предават диханието на трудещия се народ — дихание понякога крайно напрегнато. По страниците им се четат предупреждения за страшната опасност, надвиснала над страната откъм „санитарния кордон“ на капитализма. Поредните дописки на М. Колцов от Испания, подробности около потопяването на съветския параход „Комсомолец“ от фашистите, постановление на Централния изпълнителен комитет на Съветския съюз относно награждаването със звание „Герой на Съветския съюз“ на група командири от Работническо-селската Червена армия „За образцово изпълнение на специални и особено трудни поръчения на правителството“. Всички разбират — това са „испанските“ герои.

Тук е и предупредителната статия на Я. Рудзутак, на когото остава да живее малко повече от година: „Чрез своите агенти — Троцки и неговите банди — фашистите се опитваха да разстроят по пътя на вредителството нашето стопанство, с техни ръце искаха да премахнат най-добрите хора в нашата страна, мозъка и сърцето на нашата страна — другаря Сталин…“ 476 476 Правда, 1 января 1937.

В началото на декември 1936 г. Извънредният VIII конгрес на съветите приема нова конституция на СССР, провъзгласяваща разширяването на основните демократични права и свободи на съветските граждани, включително свободата на съвестта, словото, печата, събранията и митингите, неприкосновеност на личността и жилището, запазване тайната на кореспонденцията.

Ето го триумфа на Сталин. В книгата „За Конституцията на СССР“, издадена от партийното издателство при ЦК на ВКП(б) през 1937 г., се отбелязва: „Появяването на другаря Сталин се посреща с продължителни бурни овации. Цялата зала става на крака. От всички страни се носят викове; «Ура за другаря Сталин!», «Да живее другарят Сталин!», «Да живее великият Сталин!», «За великия гений на другаря Сталин, ура!», «Виват!», «Ротфронт!», «За другаря Сталин слава.»“ 477 477 О Конституции СССР. М., 1937, с.5.

В доклада си „Относно проекта за Конституция на Съюза на съветските социалистически републики“, изброявайки както обикновено „особеностите“, под номер пет Сталин поставя „последователния и докрай издържан демократизъм“. Тук би могъл да си спомни, че само преди няколко месеца е изпратил на смърт предишните си партийни другари и съратници на Ленин Зиновиев и Каменев. Според някои сведения по време на последната им среща Сталин, следващ принципите на своята „демокрация“, заявява на бившите партийни вождове: „Нашите убеждения не ни позволяват да проливаме кръвта на стари комунисти, каквито и тежки грехове да имат. Ръководителите на нашата партия не забравят нито правата, нито задълженията си. Процесът, в който вие сте длъжни да помогнете на държавата и на партията, не е насочен против вас, а против Троцки. Всичко това е нужно на съветската власт…“ 478 478 Орлов, А. Процессы. Нью-Йорк, 1973, с.135.

Феноменално злопаметният Сталин добре си спомня дузината и повече писма на Г. Е. Зиновиев с молба за пощада. Помни, че на 17 декември 1934 г. Г. Г. Ягода му предава писмо от бившия му съратник, написано по време на обиска и арестуването му. Там има такива думи: „За нищо, за нищо, за нищо не съм виновен пред партията, пред ЦК и лично пред Вас. Кълна Ви се във всичко, което може да бъде единствено свято за болшевика, кълна Ви се в паметта на Ленин.

Не мога и да си представя какво е могло да предизвика подозрение към мене. Моля Ви да повярвате в честните ми думи. Потресен съм до дъното на душата си.“ 479 479 Известия ЦК КПСС, 1989, №7, с.80.

В отговор Сталин нарежда да се ускори съдебната процедура и точно след един месец, на 16 януари 1935 г., стария му партиен другар ще осъдят на 10 години, след като бъде предварително принуден да признае несъществуващи престъпления и да обещае, че ще посочи „всички лица, за които помня и си припомням, че са бивши участници в антипартийната борба“. Сталин никога не спира насред пътя. След една година Зиновиев и Каменев ще бъдат изправени пред нов съд, за да изпият докрай горчивата чаша. Но Сталин помни не присъдата (той я е знаел предварително), а унижението, с което Зиновиев го е молел за пощада. Сталин е от оня тип садисти, които смъртта на жертвата не удовлетворява напълно. Нужна му е и пълната й морална капитулация. О, да, помни той тези писма!

„Стигам дотам — пише Зиновиев на 14 април 1935 г., — че дълго и напрегнато се взирам във Вашия и на другите членове на Политбюро портрети във вестниците с мисълта: скъпи мои, та погледнете в душата ми, нима не виждате, че не съм ви вече враг, че съм ваш духом и тялом, че всичко съм разбрал, че съм готов да направя всичко, за да заслужа прошка, снизхождение…“ 480 480 Пак там, №8, с.89.