Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Изпращам на дечицата картичка, както ме бяха помолили.

Привет!

Всяко такова писмо след получаването му се превръща в средство за широка пропагандна кампания в съответния район, област или край като пример за „добродушието и грижите на вожда за народа“.

Успях да установя, че Сталин е обръщал доста голямо внимание не само, както бихме казали днес, на проблемите на управлението, но и непосредствено на „техниката на единовластието“. Проучвал е внимателно труда на В. Воровски „За природата на абсолютизма“, на М. Александров „Държавата, бюрокрацията и абсолютизмът в руската история“, на Ю. Казмин „Съдбата на властелина“ и други подобни съчинения. Може да се направи изводът, че влечението на Сталин към историческата литература не е безкористно, не е обикновен читателски интерес. Търсел е аналогии, „рецепти“, изучавал е „технологията“ на властта, психологическите й нюанси. Така например разбира, че голямо въздействие върху съзнанието и чувствата на хората оказват речите му при различни тържества и големи съвещания в Кремъл. През 1935 г. говори в Кремъл на съвещанието на железничарите (30 юли), на колхозничките ударнички в цвеклопроизводството (10 ноември), на съвещанието на челниците комбайнери (1 декември), на приема, устроен за най-добрите колхозници и колхознички от Таджикистан и Туркменистан (4 декември), на трактористите (20 декември) и т.н. Всяко такова съвещание е широко оповестявано в печата и отразявано в кинопрегледите. С нарастването на популярността му обаче Сталин идва до заключението, че трябва да говори, „да се явява пред народа“ по-рядко — тогава стойността на общуването му с хората ще нараства в обратна пропорция. Усеща, че „усамотеността“, „тайнствеността“ дават по-големи възможности за разпространяване на официалните легенди, митове и варакосани щампи за „вожда“.

Страната, в която народът векове наред е управляван от самодържец, не може така лесно и бързо да „се отърси“ от психологичните натрупвания само със заклинания. Нужно е време. Ето защо, за да поддържа и увеличава популярността си, Сталин слага особено ударение върху формирането на „вяра въз вожда“, „вяра в неговите грижи за хората“, „вяра в справедливостта му“. Всички свои грешки, недомислици и престъпления той винаги обяснява с „вредителството“, „глупащината“, „тъпотията“ на чиновниците и местните ръководители, които или не разбират, или изопачават указанията му. Тази негова тактика заработва безпогрешно. Та нали дори и днес има хора, които смятат, че трагедията на Сталин е в това, че се „доверявал“ на Ежов, а после на Берия, че Сталин „много неща не знаел“, че размахът на репресиите му бил „неизвестен“. Това са все отгласи от хитрата идеологическа кампания, водена от него дълги години. Същината й е простичка — всички победи, постижения и успехи на народа се дължат на „вожда“, всички провали, злоупотреби и поражения са станали възможни само защото не е била изпълнявана волята му.

Причините за популярността на Сталин сред народа се крият и в сравнително ниската политическа култура на широките маси. Искам да се върна още веднъж към тая мисъл ето от каква гледна точка. В една от своите последни статии — „За нашата революция“ — Ленин пише, че за изграждането на социализма се иска определено стъпало на културата и трябва да се създават предпоставки за достигане на това стъпало. 471 471 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.381. В дадения случай ще наблегна върху онази страна на тази култура, която изразява взаимоотношението между народ и власт. Щом почувствал (за пръв път имал основание да усети това през 1927 г., а да се убеди окончателно — след XVII конгрес на партията през 1934 г.), че може да стане „дългосрочен“ вожд, Сталин веднага започва да се грижи преди всичко този символ на властта да придобие привлекателен вид за народа. Пуснати са в ход филми, книги и изследвания за силната личност, за диктаторите и „прогресивните“ царе. Наред с чистото революционно изкуство се пробутват полека-лека и произведения, абсолютизиращи фактически ролята на отделната личност. Сталин лично дава съвети на С. Айзенщайн и Н. Черкасов какъв трябва да бъде образът на Иван Грозни в едноименния им филм.

За популярността на Сталин особено активно помага обкръжението на „вожда“. Казано с думите на Салустий, тези хора, като славословят вожда, „търсят благосклонност“. Сталин е подозрителен, във всеки непредпазлив жест, дума или мисъл вижда „знак“, скрит замисъл, намерение. Има доказателства, че той е анализирал не по-малко внимателно и рутинните, безсъдържателни и хвалебствени статии по случай 60- и 70-годишнината си. Преглеждал насаме купища списания и книги, в които пише за него. Ненаситно е славолюбието му. Но умее да го скрива пред хората, като подхранва идеята за „изключителната си скромност“. А всъщност, въпреки разликите в заглавията, тези статии си приличат твърде много. Например на Молотов подготвят статия от негово име със заглавие „Сталин като продължител на Лениновото дело“, а на Микоян — със заглавие „Сталин — това е Ленин днес“. Обкръжението познава тази особеност на „вожда“ и се „надпреварва“ помежду си в търсенето на епитети, възвишени сравнения и исторически аналогии, които според авторите им могат още повече да прославят „великия вожд“. Много често на „възхвалителите“ им изневерява не само чувството за мярка, но и здравият разум. През 1939 г., когато още не е направена кървавата равносметка от изкореняването на „народните врагове“, помощниците на Сталин Поскрьобишев и Двински пишат за него, че е човек, по природа „дълбоко човечен и хуманен“. В статията им „Учител и приятел на човечеството“ има такива думи: „Сталин влезе в революцията с образа на Ленин в ума и сърцето си. За Ленин той винаги мисли, дори тогава, когато умът му е обременен от проблеми, подлежащи на разрешаване, ръката му машинално, автоматично рисува по листчето хартия «Ленин… учителят… приятелят…». Колко често след работния ден обирахме от писалището му издраскани от край до край с тези думи листчета.“ 472 472 К шестидесятилетию со дня рождения И. В. Сталина, с.177.