Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Нито една снимка на Сталин не може да бъде публикувана без предварителното одобрение на самия „вожд“, а по-късно — на Поскрьобишев. Сталин обича да бъде изобразяван според каноните: с войнишки шинел — въплъщение на „пролетарска скромност“, с дете на коленете или хванал детенце за ръчицата — „баща на своя народ“, с униформа на генералисимус — „велик пълководец, победител“. Може би затова неговите безбройни скулптури, портрети и фотографии са мъчително еднообразни и неизразителни. Когато работех над книгата, успях да намеря много негови снимки. Но най-силно впечатление ми направиха ония, където е фотографиран „случайно“, без да позира. Най-интересни са фотографиите, направени от Н. С. Власик и Н. С. Алилуева, но качеството им е такова, че за съжаление надали могат да бъдат възпроизведени в печатан вид.

В грижите за стабилизиране на единовластието си Сталин все повече и повече улеснява формирането в страната на цяла йерархия от ръководители, заемащи най-ниските стъпала на властта. Можело е, да речем, още в началото на 30-те години човек да разлисти подшито течение на някой централен вестник и да си състави една неофициална „таблица на ранговете“. Разбира се, на върха на пирамидата е „най-добрият ученик на Ленин“. В репортажите пише, че всички в залата стават, за да приветстват вожда. Аплодисментите преминават в овации. Във всички случаи благопожелателни възклицания „ура“. Не оставят самодържеца дълго да говори. Възторгът е непринуден. Състояние на екзалтация. Същинско идолопоклонство. Няма граници за превъзходните степени, за възхваляващите епитети.

А ето какво пише „Правда“ за Молотов, Каганович и Ворошилов: „В президиума се появи славният съратник на Сталин.“ Бурни продължителни аплодисменти. Наричани са дори с малкото и с бащиното им име. Пак тук четем и неизменните епитети: „твърд болшевик-ленинец“, „Сталиновият народен комисар“, „ръководител от Сталиновата школа“…

По-нататък, когато идва ред на ръководители от по-долен ранг (народни комисари, секретари на областни партийни комитети, ръководители на големи ведомства), епитетите са вече „по-умерени“: „верните болшевики“, „образцовите чекисти“, „всеотдайни ръководители“… Но макар тези хора да са стояли значително по-ниско на йерархичната стълба, възглавявали са цели републики, области, народни комисариати и до 1934 г. често пъти са наричани „вождове“ (от регионален мащаб).

Ония пък, които се намират още по-надолу, организират работата по претворяването на „гениалните“ планове за индустриализация и колективизация, обявяват подписки за въздушни флотилии, уреждат митинги и шествия, участват в разкулачването и пълнят отчетните табла. На мнозина от тях много ще им провърви, ако останат живи до края на десетилетието, тогава те сигурно ще се изкачат на по-високо стъпало. Ваканции е имало много. По време на Сталиновото единовластие таблицата на ранговете е една от най-важните основи на цезарството. Колкото по-малко народовластие, толкова повече началници.

Сталин разбира, че в народа, особено сред селячеството, още не са изживени скритите „верноподанически“ традиции останали от царско време. Невъзможно е да бъдат изтрити дълбоките следи на вековната изостаналост и простотия, на някаква ирационална вяра във всемогъществото на който и да е управник, особено на оня, който е в столицата. Култовите настроения сред селяните са свързани не само непосредствено със Сталин, но и с властта изобщо.

Често му пишат обикновени хора. Отговорите се подготвят в големия му секретариат, който възлага на местните органи да помогнат на просителите в техните затруднения. На някои писма Сталин отговаря собственоръчно. В неговия архив успях да открия десетки фотокопия на такива отговори. Ето един пример:

„Ленинград. До семейство Климкини

Драги другари,

Поради претрупаност закъснях с отговора си, за което Ви моля да ме извините. Изразеното от Вас пожелание вече изпълних. Изпратени са облигации: за 10 рубли в разпореждане на ЦК на МОПР-а 469 469 МОПР — Международна организация за подпомагане на революционерите (1922–1947 г.), основана по решение на Коминтерна за оказване морална и материална помощ на жертвите на буржоазния терор в капиталистическите страни и на политическите емигранти в СССР. — Б.пр. и за 300 рубли — в разпореждане на колхоза «Пламъкът на революцията» в Хопьорски окръг — един от начинателите на масовата колективизация в селото.