Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Като твърди, че Съветският съюз едва ли ще издържи на един сблъсък с капиталистическите страни, Троцки смята заедно с това за безнадеждни в перспектива и позициите на Сталин. Думите му се забиват в съзнанието на „вожда“ като зловещо предзнаменование: „Утре Сталин може да стане бреме за управляващата прослойка… Сталин стои на края на своята трагична мисия. Колкото по-силно проличи, че не се нуждае повече от никого, толкова по-скоро ще дойде часът, когато никой няма да има нужда от него. При това Сталин едва ли ще чуе думи на благодарност за сторения труд. Сталин ще слезе от сцената, натоварен с всички престъпления, които е извършил.“ 458 458 Trozki, L. Stalins Verbrechen. Zürich, 1937, S. 366–367. Както знаем, Троцки се излъгва в прогнозите си, но това пришпорва Сталин. Мъчейки се да ликвидира отломките от някогашните опозиционни групи, той иска да нанесе по този начин смъртоносен удар и на Троцки, да му отнеме и най-малката надежда за осъществяване на пророчествата му.

Когато чете Троцки, Сталин съзира не само политическите, подстрекателските призиви на изгнаника. Троцки непрекъснато повтаря, че Сталин случайно достига Олимп по стълбата на властта, това е лоша шега на историята. Тъкмо тия думи най-много нараняват „вожда“. В „История на руската революция“ Сталин прочита: „От колосалното значение, което придоби пристигането на Ленин (през април 1917 г. в Петроград — б.а. ), трябва да направим само извода, че вождовете не се създават случайно, че те се подбират постепенно и се подготвят с десетилетия, че не бива да бъдат заменяни по капризи че механичното им отстраняване от борбата нанася на партията огромна рана и в много случаи може да я парализира за продължителен период.“ Троцки не скрива, че „отстраняването“, смъртта на всепризнатия вожд Ленин, издига не Сталин, а именно него, Троцки, в ролята на лидер: „Сега никой освен мене не ще може да изпълни мисията — да се въоръжи, новото поколение с революционен метод…“ 459 459 Trotsky, L. History of the Russian Revolution. Berlin, 1933, Vol.1, p.342.

Около човека с „тогата“ на вожд непрекъснато се мярка призрак. Макар призракът за моментада е жив човек и да се намира далече от Москва, за Сталин той става олицетворение на „перманентното“ зло. А може би, мислейки за призрака, да си е спомнял нещо от началото на века — партийния конгрес в Лондон? Тогава за пръв път вижда Троцки — къдрави коси, енергични движения, пенсне, красива реч, театрални жестове. Привлича вниманието на всички. На няколко пъти спира погледа си върху начумерения кавказец, който още носи името Джугашвили. Тогава премиерът е Троцки, а Сталин — неговият мълчалив призрак. Можел ли е да си представи младият Лейба, че този загадъчен представител на бойната дружина от Кавказ ще стане негов спътник и враг до края на живота му, който ще настъпи за радост на Сталин на 21 август 1940 година?

Историята е пълна с примери за обожествяване на отделни личности. В проучванията на съветския историк С. Утченко за Юлий Цезар се привеждат следните подробности около прославянето му: „Сенатът провъзгласява петдесетдневен молебен в чест на победата. Сенатът разрешава на Цезар да се появява на всички игри с одеждата на триумфатор и с лавров венец, а също и да носи високи червени ботуши, каквито според преданието са носели някога царете на албаните. Сенатът и народът постановяват за Цезар да бъде построен дом на Палатинския хълм на държавна сметка и дните на победите му да бъдат обявени за празнични дни. По време на игрите и процесиите била носена на разкошна носилка статуята му, изваяна от слонова кост; статуи на Цезар се поставят също на Квириналския хълм и сред изображенията на царете на Капитолийския хълм. Това са вече такива почести, каквито по думите на Светоний прекрачват човешките граници…“ 460 460 Утченко, С. Юлий Цезарь. М., 1976, с.302.

През 30-те години славословията за Сталин не са достигнали още „човешките граници“. Макар че дори на изложбата на картини от Рембранд, както пише в книжката си Фойхтвангер, се пъчи „колосален грозноват бюст на Сталин“. Но трябва да имаме предвид, че тогава Сталин наистина е популярен сред народа. Днес това звучи странно, дори кощунствено, когато става дума за човек, в чиято „лична сметка“ фигурират толкова много престъпления против собствения му народ. Но тогава хората, поне голямото мнозинство, са преценявали Сталин и положението в държавата по външните прояви, често пъти без да имат нито възможността, нито желанието да вникват в същността на онова, което става. Било е време, когато по всякакъв начин се е насаждало единомислието, еднообразието. Още от детската градина децата са приучвани да скандират благопожелателни възгласи в чест на „великия вожд“. Било е време, когато никой не е можел да си позволи да не „обича“ Сталин. Заедно с изясняването на истината за всички извращения на култовщината, за престъпленията на Сталин и на обкръжението му, за механизма на действие на цялата бюрократична машина все по-настойчиво се натрапва мисълта, защо все пак Сталин е бил популярен в ония години. Защо и сега мнозина се отнасят с благоговение към изживелия времето си кумир? Какви са „тайните“ за неговата популярност сред народа?