Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Седнал вечер в служещата му и за кабинет стаичка с прозорци към морето. Троцки преглежда, прелиства под рева на вълните томовете свои съчинения. От всичките му книги (той сам е разбирал това) най-хубава е „История на руската революция“, написана след скарването му със Сталин. Но книгата има една главна слабост — разголения, неприкрития егоцентризъм на Троцки. Прелиствайки страниците, той сигурно сам се е учудвал колко нещо е написал за толкова късо време. Ето го VIII том от съчиненията му: „Политически силуети“. За кого ли не споменава вътре (ще добавя, пишел е интересно): за Адлер. Кауцки. Бебел. Жорес, Плеханов, Мартов, Раковски, Коларов, Либкнехт, Люксембург, Вите, Азеф, Николай II, Сухомлинов, Милюков, Пирогов, Херцен, Струве, Свердлов, Литкенс, Ногин, Мясников. Склянски, Фрунзе и много, много други… За Ленин няма специален очерк, но когато пише за другите, често отваря дума и за него. 454 454 Троцкий, Л. Д. Соч. Т.VIII. Политические силуэты. М.-Л., 1926. А ето и цял том, посветен главно на Бресткия мир. Очите му пробягват по редовете: „Партийният конгрес, върховната институция на партията, отхвърли по косвен път политиката, която заедно с други водех… и аз освобождавам себе си от каквито и да е отговорни постове, които ми възлагаше досега нашата партия…“ 455 455 Пак там, т.XVII. Советская республика и капиталистический мир. Ч. I. М.-Л., 1926, с.144. Колко отдавна е било това — на VII конгрес на партията!

С мислите си Троцки отново се пренася в ония вече отдавнашни години. Шумолят страниците… За Сталин по тях няма място. Може пък да има нещо косвено за него в тома, посветен на културата? Отваря на случайна страница — „Бюрократизмът и подмазвачеството“. Чете с любопитство написаните от него преди няколко години редове: „Всичко, което е насочено против интересите на революционната диктатура, трябва да бъде безпощадно изхвърлено. Но това не означава, че у нас не трябва да има наша демокрация, пролетарска, пълнокръвна, клокочеща. Длъжни сме да я създадем. Социалистическото строителство е възможно само в условия, при които израства истинската, революционната демокрация на трудещите се маси… Където има бюрократизъм, там той неизбежно ражда от утробата си подмазвачество… Главният подмазвачески принцип е: да се угажда. На кого? На Господаря…“ 456 456 Троцкий, Л. Д. Соч. Т.XXI. Культура переходного периода. М.-Л., 1926, с.93-94. Троцки въздъхва и въпреки цялата си самовлюбеност казва: от всичкото това нищо не е актуално сега… Сталин си има други грижи, други подбуди, други неща са по-важни за него. А на изгнаника му остава само борбата — борбата със Сталин… Но едва ли със системата, преди всичко с личността… Морето шумно въздъхва, може би в знак на съгласие…

Дойчер, който след смъртта на Троцки получава достъп до неговите държани в тайна лични архиви, пише, че още преди да бъде окончателно отстранен и изгонен, Троцки заедно със Зиновиев и дори с Шляпников прави опит да организира незначителни групировки от свои привърженици в някои комунистически и работнически партии в други страни. Във Франция техни предводители са Алфред Росмер, Борис Суварин, Пиер Монот; в Германия — Аркадий Маслов и Рут Фишер (преди това съратници на Зиновиев); на Троцки симпатизира Андрес Нин е Испания, който възглавява малка групичка; в Белгия Ван Оверщатен и Лесойл, изгонени от комунистическата партия, също го поддържат. Нищожни групички от троцкисти изникват в Шанхай, Рим, Стокхолм и редица други градове и столици. Троцки се надява от тези отломки да създаде ново движение с антисталинска насока.

Но той не разполага със сериозна социална база, нито със сериозна програма. Защото как би могъл само антисталинизмът да стане привлекателна платформа за една широка международна организация? И отново започва да предъвква мотивите и вариантите на неговата „перманентна революция“, доказвайки, че „доктрината за социализъм в една страна е националсоциалистическо извращение на марксизма“. Постоянен елемент в неговата „програма“ си остава силният антисталинизъм.

За комунистите от много страни постиженията на Съветския съюз и в развитието на икономиката, и в областта на културата и образованието са свързани с името на Сталин. На Запад още не познават характера му, още не са започнали шумните политически процеси в Москва, още не са намерени ония багри, с които може да бъде нарисуван истинският портрет на Сталин. Опитът на Троцки да предизвика отвън политически натиск върху Съветския съюз, върху Сталин е обречен предварително на провал. Още по-малки шансове има Троцки да „вдигне“ предишните си привърженици в СССР против Сталин. Но със статиите си, с бюлетините, речите и интервютата волно или неволно провокира, създава впечатление, че опозицията се разраства, че броят на съмишлениците му се увеличава, че „се извършва консолидиране на антисталинските сили“. За съжаление, това не съответства на действителността. Но крайно подозрителният и мнителен Сталин приема за верни много от тези кресливи изявления. Възможно е някои от тях да са изиграли трагична роля с въздействието си върху генералния секретар.