Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Каква е била през 30-те години реалната опасност, идваща от Троцки? Имал ли е някакво влияние върху политическите и обществените процеси в Съветския съюз? Много е важно да бъдат изяснени тези въпроси, защото „троцкистката опасност“ ще послужи като претекст за последвалата страшна трагедия на партията и народа.

Докато Сталин заздравява единовластието си, Троцки скита по света. Принцовите острови в Мраморно море, Франция, Норвегия и накрая Мексико — това е пътят, извървян от депортирания лидер на опозиционерите. Отначало Троцки се надява, че ще се върне скоро в Съюза, вярва, че Сталин няма дълго да се задържи. Струва му се, че интелектуалните недоимъци, липсата на култура, грубиянщината и хитростта на Сталин са толкова очевидни, че просто от само себе си трябва да генерират опозиция след опозиция, да раждат все нови и нови противници на генералния секретар. И този път, както много пъти дотогава, Троцки се излъгва. „Отхвърленият гений“ вярва, че поради голямата си популярност и репутацията си ще концентрира около себе си всички сили, настроени враждебно спрямо Сталин. Бродейки сред кафявите валчести камъни на Бююкада, микроскопично островче, зареяно из Мраморно море, Троцки разсъждава върху странностите на човешката съдба. Някога, в далечното минало, този остров е бил място, където изпращали на заточение византийски големци. Сега тук се е озовал, казвал си изгнаникът, един от „архитектите на руската революция“. Тези думи от дневника на Троцки, написани в самотната островна вила, са още едно доказателство за изключително високото самомнение на главния Сталинов опонент.

Отначало буржоазната преса се отнася подозрително към изгонването на Троцки. Известно време по страниците на вестниците се шири версията, че уж Сталин е изпратил умишлено един от бившите вождове на руската революция, за да съдейства на подема на работническото движение в капиталистическите страни. В Германия и Англия буржоазните вестници дори се впускат в „подробностите“ на този „дяволски“ план на Сталин, който не се отказва от надеждите си за разпалване на световна революция. За Троцки пишат като за „революционна адска машина“ и затова буржоазните правителства се въздържат да предоставят политическо убежище на изгнаника. Но в политическия западен свят усещат постепенно, че макар да продължава по инерция да ругае на висок глас фашизма, буржоазното филистерство и грабителската империалистическа политика, Троцки насочва вектора на злобата си преди всичко към Сталин, към неговия режим, волно или неволно и към доскорошната си родина. Въпреки това той никога не е бил „шпионин“, „терорист“, „фашистки агент“. Всички тия епитети са измислица на Сталин, на когото е бил нужен жупел, за да оправдае собствените си престъпления.

С помощта на свои последователи, които пристигат на Принцовите острови, за да му се „поклонят“, изпадналият в немилост вожд установява широки контакти с множество малки групи, настроени опозиционно спрямо Коминтерна, Сталиновия режим и самия Сталин. С тяхна помощ Троцки скоро урежда издаването на скромното по размер списание „Бюлетин на опозицията“, отпечатвано на няколко езика. Понякога, особено до 1935 г. той успявал да прехвърли малък брой екземпляри от „Бюлетина“ в Съветския съюз. Опитвал се да установи връзки с някогашните свои съратници и съмишленици в Съветския съюз. За това съобщава и авторът на биографията му И. Дойчер. В трети том той пише, че чрез немския кореспондент в Москва Соболевичикус Троцки получавал важна информация от Русия, справочни материали и статистически данни; които използвал за своите статии и книги. През ръцете на Соболевичикус и на брат му минавала значителна част от кореспонденцията на Троцки с привържениците му в Съветския съюз, предават се шифри, написани със специално мастило писма, адреси на пощенски кутии и т.н. И макар тези връзки на Троцки да са много слаби, все пак до 1935 г. той има възможност да получава някаква информация от Съветския съюз и да изпраща там писма по нелегални канали.

Троцки изнася около трийсет сандъка свои архиви и книги. По-късно Сталин приписва това „късогледство“ на „органите“, на които било възложено депортирането. Четирите дълги години, прекарани на Принцовите острови, за него са време на очакване, на избор и на определяне на по-нататъшните пътища за борба. Постепенно гасне вярата му, че ще го извикат в Москва; все по-ясно съзнава, че единственият начин да остане „на сцената“ е да продължи борбата си със Сталин, па макар и да не са му все още ясни пътищата и методите на тази борба. Просто не иска докрай да повярва, че третата му емиграция ще стане последна и никога вече няма да стъпи на родна земя.