Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Тбилиси. Куйбишев. Апсе. На номер 344. Да се осъди и разстреля.

Както пише Гай Светоний в книгата си „За граматиците и риториците“, Гай Албуций от Новария се прославил с това, че защитавал до самозабрава несправедливо обвинените в убийство. Веднъж, защитавайки обвиняемия, той в присъствието на Пизон „така се разгорещил, че почнал да оплаква съдбата на Италия…“. Ворошилов ни най-малко не прилича на Албуций — той не само не защитава невинните, но и на практика е активен участник в масовите репресии.

През април и май изпраща на Сталин една след друга цяла серия записки с такова съдържание:

„Политбюро на ЦК на ВКП(б)

до др. Сталин

Моля да се изключат от състава на Военния съвет при Народния комисариат на отбраната на СССР:

Тухачевски М. Н.

Ейдеман Р. П.

Лонгва Р. В.

Ефимов Н. А.

Апога Е. Ф.

като изключени от редовете на РККА.

Когато се подписва, Ворошилов зачертава думата „изключени“ и я заменя с думата „уволнени“, макар много добре да знае какво „уволнение“ им се готви на всички тях. В следващите дни той изпраща на Сталин също такива записки, но с други имена — Горбачов, Казански, Корк, Кутяков, Фелдман, Лапин, Якир, Уборевич, Германович, Сангурски, Ошлей и други… Народният комисар, изглежда, ни най-малко не се позамисля как така може целият военен съвет при народния комисар на отбраната на СССР да се окаже на практика „шпионски“, „фашистки“, „троцкистко-бухарински“… Главното е да не пречи, да се съгласява, „да поддържа линията на другаря Сталин“. Такъв е и третият от „тройката“, влизаща в най-близкото обкръжение на Сталин. Наистина, за разлика от другите, сянката на „вожда“ не го покрива напълно. Животът му, повече отколкото техният, е изложен на показ пред народа. Но това не се отразява ни най-малко на самостоятелността на мнението и постъпките му.

Съратниците се оказват от един дол дренки с „вожда“. Разбира се, всички те, особено Берия, носят отговорност за извращенията и престъпленията, извършени от Сталин. Но тази отговорност трябва да споделят и ония, които просто клатят одобрително глава, съгласяват се, гласуват, възхищават се от мъдрите му решения. Степента на вината им е различна. Историята ще отсъди кой колко е виновен. А. А. Андреев, А. А. Жданов, М. И. Калинин, А. И. Микоян, Г. А. Маленков, Н. С. Хрушчов, както и някои други високопоставени дейци от партийното и държавното ръководство фактически не правят дори опит да ограничат единовластието на диктатора.

Не засегнах цялото, а само най-близкото обкръжение на Сталин. За някои личности, които изпълняват волята на „вожда“, читателят ще научи от други глави. А сега за още един човек, чийто призрак често посещава Сталин.

Разбира се, че призракът е Троцки. Сега Сталин го ненавижда повече, отколкото когато са работели заедно. Проклина минутата, в която се съгласява с предложението да бъде изгонен от страната. Не иска дори пред себе си да признае, че тогава се е страхувал от него. Но Сталин се страхува и сега, от призрака му. И понеже усеща, че по никакъв начин не може да реши „проблема“ с Лейба Давидович, както по-рано се обръщал мислено към Троцки, злобата още по-силно закипява в гърдите му. Веднъж не успява да се въздържи и почти публично признава това.

В разговора си с Емил Лудвиг, за когото вече стана дума, Сталин, когато говори за авторитетите, неочаквано заявява:

„Троцки също се ползваше с голям авторитет… И какво от това? Щом се отдалечи от работниците, те го забравиха.“

„Съвсем ли го забравиха?“ — не му повярвал Лудвиг.

„Е, спомнят си го понякога със злоба.“

„Всички ли със злоба?“

„Колкото до нашите работници, те си спомнят за Троцки със злоба, с раздразнение, с ненавист.“ 449 449 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.111.

Сталин не е искрен: възможно е и много от работниците да си спомнят за Троцки с лошо, но най-вече той самият си спомня за него „със злоба, с раздразнение, с ненавист“. А си спомня за „единия от изтъкнатите вождове“ по силата на редица обстоятелства. Когато Сталин е изслушвал Молотов, Каганович, Хрушчов или Жданов, сигурно често му е идвало на ум: колко по-умен, колко над тези функционери е Троцки! С цяло стъпало! Изброявал е мислено другите си сътрудници и стъписано се е убеждавал, че нито по равнището на мисленето си, нито по организаторските си похвати, нито по ораторските си дарби, нито по майсторството си на публицисти са могли да се сравняват с Троцки. Та той е по-умен и по-талантлив и от него, от Сталин! И макар Сталин да отпъжда тази мисъл, не може понякога да не се съгласи с нея. „Как можах да изпусна такъв враг?!“ — пъшка и се тюхка Сталин. Веднъж пред най-близкото си обкръжение „вождът“ се изпуска да признае, че това е една от най-големите грешки в живота му.