Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Измежду най-близките съратници на „вожда“ през 30-те години е Климент Ефремович Ворошилов. Името му става легендарно много отрано. Още в ония далечни сега години пионерчета и комсомолци пеят весело:

Ворошилов се приобщава рано към революционното движение. Още през 1906 г. като делегат на IV конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, той се запознава с Ленин, Сталин и с други известни революционери. Преминал през арести и заточения, Ворошилов посреща Февруарската революция в Петроград. В годините на гражданската война воюва на разни фронтове, а както е прието да се смята, проявява се най-вече в битката за Царицин, където укрепва дружбата му със Сталин. Последвалата слава на Ворошилов като „героят на гражданската война“ се дължи в значителна степен на високото покровителство. Не ще и дума, храбро се е бил бъдещият народен комисар на отбраната, но без остра мисъл, плащайки данък на партизанщината. На VIII конгрес на партията Ленин споменава: „Ворошилов приведе такива факти, които сочат, че е имало страшни следи на партизанщина. Това е безспорен факт. Другарят Ворошилов казва: «Нямахме никакви военни специалисти, загубата ни е 60 000.» Това е ужасно… Героизмът на царицинската армия ще стане известен на масите, но да се говори, че сме минали и без военни специалисти, нима това е защита на партийната линия… Виновен е другарят Ворошилов, че не иска да отхвърли тази стара партизанщина.“ 443 443 Ленинский сборник. Т.XXXVII, с.138-139.

Бойния си път Ворошилов преминава с Първа конна армия, където е член на военния съвет, воюва в Северен Кавказ и в Крим; сражава се против отрядите на Махно; участва в разгрома на кронщатския метеж. За героизъм и мъжество в гражданската война е удостоен с два ордена „Червено знаме“. След X конгрес на партията непрекъснато е член на Централния комитет, а от XIV конгрес насетне — и член на Политбюро. Когато след смъртта на Фрунзе става народен комисар по военните и морските работи, допринася до известна степен за изграждането на Червената армия. Успехът в тази насока се обяснява и с това, че в народния комисариат, във военните академии и в редица военни окръзи по онова време служат цяла плеяда творчески мислещи военачалници и военни теоретици, както сред ония, които революцията издига, така и сред офицерите от старата армия. Сред тях са Б. М. Шапошников, автор на съчинението „Мозъкът на армията“, М. Н. Тухачевски, написал „Въпросите на съвременната стратегия“, К. Б. Калиновски, К. И. Величко, А. И. Верховски, А. М. Зайончковски, В. Ф. Новицки, А. А. Свечин, Р. П. Ейдеман, И. Е. Якир и много други.

Още в края на 20-те години се появяват биографии, книги и многобройни статии за Ворошилов, например „Вожд на армията на световната революция“, „Болшевишкият пълководец“, „Главнокомандващият от колесарката“ и т.н. Учреден е знакът „Ворошиловски стрелец“, в негова чест с името му е наречен тежкият танк „КВ“ (все пак имало е и по-съвременен, по-мощен танк „ИС“ — Йосиф Сталин).

Славата на Ворошилов е наистина всенародна. Как се отнася Сталин към нея? Спокойно. Не й обръща голямо внимание, защото ония, които величаят Ворошилов, през 30-те години говорят вече за народния комисар само като за човек, „изпълняващ волята на вожда“, като за „червения маршал под ръководството на другаря Сталин“, като за „Сталиновия народен комисар“ и т.н. Всички смятат, че Сталин и Ворошилов са приятели. Но в една истинска дружба няма и не може да има длъжници. А Ворошилов винаги се смята „длъжник“ на Сталин — за славата, за почитта, за наградите, за положението си.

През 30-те години той е вече абсолютно сляп изпълнител, който няма свое мнение. Няма и свръхчовешката работоспособност на Каганович, ума и хитростта на Молотов, предпазливостта и предвидливостта на Микоян, отстъпва в много отношения и на другите членове на Политбюро. Но Сталин смята, че Ворошилов му е нужен заради ореола на легендарност, създаден около „вожда на Червената армия“. Уверен е, че в съдбовни минути народният комисар ще го поддържа, без да се замисля. И не се излъгва. Когато удря часът на измислената от Сталин кървава „чистка“, Ворошилов без никакво колебание започва да разпалва заедно с „вожда“ кладата на репресиите, в която изгарят трима маршали на Съветския съюз, стотици и хиляди командири от Червената армия. В речта си на февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 г., като изброява поименно цяла върволица „врагове на народа“, проникнали в Работническо-селската Червена армия, Ворошилов решава да илюстрира казаното с пример: виждате ли, не само „по върховете“ има троцкисти вредители. И народният комисар чете писмото на арестувания майор Кузмичев: