Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин обича Каганович за три неща: свръхчовешката му работоспособност, абсолютната липса на собствено мнение по политическите въпроси (той така и казвал, без да дочака изясняването на въпроса, за който ставало дума: „Напълно съм съгласен с другаря Сталин“) и за безропотната му изпълнителност. А тя се изразявала в постоянната готовност да изпълнява всяка задача, дадена му от „вожда“. Веднъж след XVIII партийна конференция Сталин попитал Каганович преди заседанието на Политбюро: „Лазаре, знаеш ли, че твоят Михаил (брат на Каганович, народен комисар на авиационната промишленост, болшевик от 1905 година — б.а. ) се сдушил с «десните»? Има точни данни…“ Сталин гледал изпитателно народния комисар. „С него трябва да се постъпи според закона“ — процежда с треперлив глас Лазар.

След заседанието Каганович съобщава по телефона на брат си и това ускорява развръзката. Брат му още същия ден се застрелва, без да дочака арестуването.

Сталин цени такива хора. Защото му е нужно предаността към него да бъде постоянно доказвана. И то не на дребно, не само със славословия. Нима Каганович не я доказва например на дългия и предълъг пленум на Централния комитет през февруари и март 1937 г.? Тогава наказателната машина още се подготвя, нагажда се, насочва се към „разредяване“ на партийните редове, на интелигенцията, работническата класа, селячеството и военните. А Каганович вече се е отличил. В двучасовия си доклад „Сталиновият народен комисар на железниците“ съобщава първите „пробни“ резултати:

„Ние в политическия апарат на железниците при Народния комисариат на транспорта разобличихме 220 души. Уволнихме от транспорта 485 бивши жандарми, 220 есери и меншевики, 572 троцкисти, 1415 бели офицери, 285 вредители, 443 шпиони. Всички те са били свързани с контрареволюционното движение.“ 440 440 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.32.

Не е трудно да си представим какво означават думите на Каганович „уволнихме“ от транспорта „шпиони и вредители“. Сталин може да бъде напълно доволен от „анализа“, когато Каганович докладва пред пленума: „Ние имаме работа с банда побеснели разузнавачи шпиони. По отношение на железниците похватите им са особено изтънчени. Серебряков, Арнолдов и Лифшиц са въвеждали ниски норми на пропускателна способност, организирали са злополуки, противодействали са на стахановското движение. Особено са вредителствали Кудреватих, Василиев, Братин, Нейщат, Морщихин, Бекер, Кронц и Бреус — спъвали са въвеждането на локомотив «ФД». Линията Москва-Донбас е била строена вредителски; Пятов е строил Турксиб (Туркестано-Сибирската железница — б.пр. ) вредителски; Караганда-Петропавловск е строена от Мрачковски вредителски; линията Ейхе-Сокур е строена от Барски и Ейделман вредителски…“ Макар вестниците да пишат за преизпълнени планове на превозите, за новаторство, за движението на кривоносовците, Каганович продължава да хвърля въглища в пещта:

„Шермергон, началникът на управление железопътно строителство е вредителствал. Другарят Сталин неведнъж ни е казвал: «Лош човек е той, вражески човек.» Другарят Сталин направо ни предупреждаваше за него и предложи да го понаглеждаме, да го проверим…“

„Подозрителен човек“ — подхвърля Микоян.

„Мръсникът Серебряков — продължава Каганович — много точно е издал отбранителните възли и определил вредителските си намерения…“ 441 441 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.32.

Всичко в доклада на Каганович е в същия дух — много имена, ругатни, цели ята от вредители, които с нищо друго не се занимават, освен да предизвикват експлозии, да създават „задръствания“, да проектират лошо и да провалят превозите. Нима Сталин може да не оцени „хумора“ на Каганович в доклада му пред пленума:

„Емшанов, мръсникът му с мръсник, беше от 1934 г. началник на Московско-Донецката железница. След свалянето му друга работа той вече не получи и отиде на местожителствонаправо при другаря Ежов, в НКВД. На Арнолдов му обявявах, обявявах мъмрения — всички ми казваха: не пазехте човека. Ето че сега ще го запазим — ще го охранява другарят Ежов…“ — вдига парата Каганович. 442 442 Пак там, л.24-35.

Крайно невежият Каганович се опитва, като всички съратници на Сталин, да си създаде някакво реноме на теоретик. Ето едно от постановленията на Централния комитет, задължаващо ръководителите на учреждения, предприятия и ведомства, лично да водят марксистко-ленинските занятия с кадрите. Бившият отговорен служител в Народния комисариат на транспорта, а в годините на войната народен комисар на транспорта. И. В. Ковальов ми разказа: „Каганович събра група ръководители и откри семинара. Скоро даде думата на мене. В своето изказване аз се спрях на факта, че поради положението си, действайки стихийно, пролетариатът е способен да си изработи сам трейдюнионистко съзнание… Каганович ме гледаше слисано, гледаше ме и току изведнъж изтърси: «Какви ги плещиш, какво е пък сега това „юнионистко“ съзнание! Пролетариатът може всичко да изработи! Пролетарско съзнание!»