Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Дълги десетилетия Молотов става същинска сянка на „вожда“. Навсякъде е с него — на заседанията на Политбюро, на трибуната на Мавзолея, по страниците на вестниците, на международни конференции… Дори когато „Правда“ публикува обръщението на Молотов, слага по навик до него голям портрет на Сталин…

За какво ли е мислел през последните години от живота си? Какво си е спомнял този отломък от някогашното могъщество? Може би докладите си пред конгресите? Молотов бил специалист по организационните въпроси. Може би заседанието на Централния комитет през декември 1930 г., когато Риков е свален от поста председател на Съвета на народните комисари, а сам Сталин предлага кандидатурата на Молотов? Тогава Молотов казва, че редица години вече следва „школата за болшевишки начин на работа под непосредственото ръководство на най-добрия ученик на Ленин, под ръководството на другаря Сталин. Гордея се с това“.

Нужно е да се каже, че изминалите след смъртта на Сталин десетилетия не го променят. Малко преди смъртта си той се произнася за Сталин така: „Ако не беше той, не зная какво щеше да се случи с нас.“ И до последните си дни смята, че Сталин е гениален, убеден е, че Тухачевски е бил военната сила на „десните“ Риков и Бухарин, които уж готвели заговор. Твърди, че „1937 г. ни позволи да отстраним у нас «петата колона» по време на войната“. Естествено, съгласява се Молотов, „бяха допуснати грешки, загинаха и мнозина честни комунисти, но с меки мерки беше невъзможно да се удържи завоюваното“. Мисленето на човека, преминал през най-различни ветрове на историята, сякаш се е вкаменило. А може би тук има хитро замислена морална мимикрия — опит да се използва последната възможност за оправдаване пред потомците? Върху този послушен, усърден, упорит и обигран изпълнител на Сталиновата воля лежи огромна отговорност за деформирането на законността, за превръщането на насилието в решаващ инструмент на властта.

На печално известния февруарско-мартенски пленум на ЦК на ВКП(б) през 1937 г. Молотов изнася доклад „Уроците от вредителството, диверсиите и шпионажа на японо-германско-троцкистките агенти“. Цялото съдържание на доклада наподобява призив към социален погром: „Вчерашните колебания на неустойчивите комунисти преминаха вече в актове на вредителство, диверсии и шпионаж в сговор с фашистите и в тяхна угода. Ние трябва да отговорим на удара с удар, да разгромяваме навсякъде по своя път отрядите на тези съгледвачи и подривници от лагера на фашизма… Ние трябва да побързаме и да привършим с този въпрос, без да го отлагаме и без да проявяваме колебания.“ 435 435 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612.

И той не се колебае. През юни същата година един от доносниците (все пак призивът му „да привършим с този въпрос“ не е попаднал в празно пространство) пише на Сталин, че отговорният работник от Съвета на народните комисари Г. И. Ломов бил близък на Риков и Бухарин. Сталин резюлира по диагонала:

„До др. Молотов. Какво ще правим?“

Отговорът не закъснява и е съвсем кратък:

„За незабавно арестуване на тая гадина Ломов.

Съдбата на тоя човек е решена. Арест, разпити, присъда, разстрел. Членът на партията от 1903 г., някогашният делегат на историческата Априлска конференция, членът на Централния изпълнителен комитет на СССР, както и много хиляди честни болшевики са обявявани с едно драсване на перото за „врагове на народа“. Именно Молотов санкционира арестуването на първия секретар на Свердловския областен комитет Кабаков, народния комисар на леката промишленост Уханов, председателя на Далекоизточния краеви изпълнителен комитет Крутов и още много, много други комунисти. С прякото участие на Молотов от двайсет и осемте народни комисари, които ръководи като председател на Съвета на народните комисари, повече от половината са репресирани.

Молотов е бил жесток. През март 1948 г. председателят на Министерския съвет на РСФСР Родионов се обръща към него с молба да помогне за настаняването на 2400 инвалиди и престарели „специални преселници“ (заточеници). Отговорът на Молотов е кратък:

„Задължава се Министерството на вътрешните работи на СССР да настани 2400 инвалиди и престарели специални преселници в лагерните пунктове.

Зам.-предс. на Мин. съвет на СССР

Това е то, скрийте нещастниците в лагерите и проблемът е решен…