Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До народния комисар на отбраната др. К. Е. Ворошилов Обвиняват ме, че съм член на контрареволюционна терористична група, която подготвяла покушение срещу Вас. Да, през 26-28-а година влизах в троцкистката организация. От 29-а година се стремя да загладя вината си. Във Ваше лице винаги съм виждал не само вожда на Червената армия, но и извънредно отзивчив човек. Награден съм с два ордена «Червено знаме». Как тогава ме зачислиха в бандата на фашистките убийци?

Сигурно ще ме разстрелят. Може би след няколко години троцкистите все пак ще кажат защо са наклеветили един честен човек и ето, когато бъде разкрита действителната истина, моля Ви да възстановите честното име на моето семейство. Извинявайте за драсканиците, не дават повече хартия.

След като прочита писмото, Ворошилов обхожда с очи залата и ефектно завършва: „Десет дни по-късно той признал: искали да извършат терористичен акт в района на Белая Церков по време на маневрите…“ 444 444 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.83.

Той знае по какъв начин се изтръгват тези признания. Докладвайки пред пленума, казва, за да го чуе Сталин, разбира се, че често „говори с Ежов относно лицата, подлежащи на изхвърляне от редовете на армията“. Някой път „защитавам отделни лица. Наистина сега човек може да бъде въвлечен в неприятна история — защитаваш, а той се оказва стопроцентов враг, фашист…“. Изглежда, такива са съображенията на Ворошилов, когато изразява отношението си към писмото на Якир, с което видният военачалник се обръща към него малко преди да бъде разстрелян:

„До К. Е. Ворошилов. В памет на моята многогодишна в миналото честна работа в Червената армия моля Ви Да се разпоредите да се обърне внимание на моето безпомощно и нямащо никаква вина за нищо семейство и да му се помогне. Със също такава молба се обърнах и към Н. Е. Ежов.

Ворошилов прочита записката и пише със замах:

„Съмнявам се изобщо в честността на безчестния човек.

10 юни 1937 г.

К. Е. Ворошилов“ 445 445 XXII съезд КПСС. Т.2, с.403.

Пред мене са няколко тома документи, подписани от Ворошилов или с негови резолюции. Един том с писма на командири, които още преди съдебния процес или преди да бъдат разстреляни, са успели да се обърнат към народния комисар с жалба, с молба, с вик за помощ. Писма на Горячов, Кривошеев, Сидоров, Хаханяк, Букщинович, Прокофиев, Красовски. Ето и писмото на Ефремов, бивш командващ войските на Задбайкалския военен окръг (аналогични писма е изпратил до Сталин и Микоян):

„Другари, разполагайки с всички данни, опровергаващи отправената срещу мене от фашистите Дибенко и Левандовски клевета, бях обаче пред Политбюро на 18. IV. 38 г. за мой срам и огорчение толкова разсеян, че забравих да дам доказателства за моята невинност и преданост към партията на Ленин-Сталин… Командирът на група войски Дибенко говори за себе си нещо невероятно. Той след учението несъмнено се е побъркал, иначе не мога да си обясня, че това било през 1934 година! Според показанието на Дибенко бил ме «завербувал»… и ми давал задача да завербувам командния състав…

Всичките ми братя са комунисти, и четиримата командири в РККА. Синът ми е 17-годишен, комсомолец. Майка ми и сестрите ми с дванайсет деца са в колхоза «Път към социализма» в Орловска област. Чичо ми е обесен през 1905 г. за въстанието във флота, баща ми е убит от кулаци. Самият аз съм московски работник. Участвах във войната в Китай. Раняван съм. Награден съм с орден «Ленин», три ордена «Червено знаме», орден «Трудово червено знаме»… Моля ви по-скоро да турите край на страданията и мъките ми.

Това писмо, както и хиляди други, остава без отговор. Наистина на Букщинович, Красовски и Ефремов им провървяло — останали живи, — но не благодарение на Ворошилов. Нито той, нито някой друг искал да спира и да задържа машината на репресиите. Ворошилов санкционира лаконично и безжалостно арести, наказания, разстрели. Ето текста на няколко от многото такива телеграми (1937 и 1938 г.):

„Хабаровск. Блюхер. На номер 88. На съд.

„Свердловск. Горбачов. На номер 39. Разрешавам ареста.

„Полярное. Командващия Северната полярна флотилия. На номер 212. На съд и да се накаже както трябва.

„Свердловск. Гайлит. Да се издири, арестува и най-строго осъди.

„Ленинград. Дибенко. Магер. На номер 16758. Разрешавам да се арестува и съди.