Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Друга причина, която постоянно подклажда ненавистта му към Троцки, е (а това той не може да признае дори пред себе си), че в практиката си често пъти върви по пътища, сочени от изгонения враг. Генералният секретар помни, че когато се водела борбата около новата икономическа политика, Троцки заявил пред Политбюро: „Работническата класа може да се приближи до социализма само с много големи жертви, напрягайки всичките си сили, жертвайки кръв и нерви.“ Същата мисъл изказва и по-късно, през октомври 1922 г. на комсомолския конгрес. Поваленият съперник не спирал да повтаря, че без „работнически армии“, „милитаризиране на труда“ и „пълно самоограничаване“ революцията рискува да не се измъкне никога „от царството на необходимостта в царството на свободата“. Почти целият XV том от съчиненията на Троцки е посветен на „милитаризирането на труда“. В изказването си от 12 януари 1920 г. на заседание на комунистическата фракция към Общосъюзния централен съвет на професионалните съюзи Троцки призовава на особено важните обекти да се изпращат „ударни батальони, за да повишат производителността с личния си пример и с репресии“. Необходими били „принудителни мерки, необходимо е да се въведе военно положение в… ударните области… Нужно е да се прилага там трудова повинност с военни методи“ 450 450 Троцкий. Л. Д. Соч. Т.XV. Хозяйственное строительство Советской республики. М.-Л., 1927, с.41-51. . В тези умозаключения е поместена класическата азбука на казармения комунизъм, един от певците на който в началото на 20-те години е Троцки. От тези идеи той никога няма да се отрече напълно.

На Сталин винаги му импонира идеята така да нареди нещата, че хората да бъдат готови доброволно „да жертват кръв и нерви“. В изгнание (от Принцовите острови, от Франция и от Норвегия) Троцки неведнъж пише за „епигонството“ на Сталин, имайки предвид, изглежда, не само склонността му към компилация, а и заимстването от социалната методология.

Но главното, поради което Сталин непрекъснато се плаши от призрака на Троцки, е друго: Троцки създава своя политическа организация — IV интернационал — и винаги щом има възможност, поставя на един кантар него и Хитлер. Това било непоносимо. Вечният призрак отмъщава за поражението си толкова болезнено, колкото и самият Сталин не може да измисли. Често му се струва, че борбата, която уж била завършила през нощта на 10 февруари 1929 г., когато параходът „Илич“ напуска незабелязано Одеското пристанище с Троцки на борда, в действителност едва-що започва.

Двамата „изтъкнати вождове“, разделени от много граници, водят неравна борба всеки по свой начин. Единият, „извисилият се вожд“, който е постигнал рядко виждано единовластие и пред когото избледняват не един и два абсолютистки режима, се мъчи да посее в партията и народа трайна ненавист към Троцки като предател и маша на фашистите. Другият, „поваленият вожд“, не жали красноречието си да доказва, че Сталин и Хитлер „са една стока“. Намирайки се в изгнание, поддържан от групички съидейници в редица страни, Троцки умее да влияе на общественото мнение. Изказванията му, устни и печатни, са както и преди доста ефектни. Както и по-рано, главна мишена е Сталин, когото титулува с епитета „гробокопач на революцията“. Троцки знае много неща. В годините на революцията и гражданската война бъдещият изгнаник е по-близо до Ленин, отколкото Сталин. Ленин много пъти взима Троцки под своя защита, цени организаторския и пропагандаторския му талант. Сталин помни, че в онова време, когато отношенията им са все още търпими, се е отнасял, общо взето, с одобрение към някои левичарски идеи на Троцки — настъпление към Варшава, за да се ускори революционният пожар в Европа, и организиране на поход в Азия. По онова време Троцки твърди, че Азия е по-революционна от Европа. Че ако в Южен Урал се създаде революционна база, походът към Азия с цел да се ускори революцията, щял да бъде реален. Тогава революциите в Китай и Индия непременно ще победят. Сталин не възразява. По много въпроси Троцки има изопачени, левичарски разбирания, отплесва се наляво — опитва се да пришпорва времето, мисли вече не с мащабите на Русия, а мечтае за световна революция. В известен смисъл е „романтикът“ на световната революция — много от своите дългосрочни планове през 20-те години свързва именно с нея. Но Сталин разбира, че да говори публично за тези „грехове“ на Троцки е все едно да хвърля сянка върху себе си — та нали днес той е „наследникът“ на революционните дела на Октомври!