Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин бълва змии и гущери от злоба, но нищо не може да направи. Много от писанията на Троцки още със самото си заглавие откриват огън по него — „Сталинската фалшификаторска школа“, „Престъпленията на Сталин“, „Към политическата биография на Сталин“. Последният му труд красноречиво се нарича „Сталин“. Смъртта обаче попречва на Троцки да го довърши. Съчиненията му се издават в десетки страни. Образът на Сталин се формира в световното обществено мнение — и това е така — не от книгите на Фойхтвангер или на Барбюс, а преди всичко от писанията на Троцки. От страниците на книгите му се надига мрачен азиатски деспот — коварен, жесток, фанатичен, ограничен и отмъстителен. Изгнаникът не жали черните багри. Само мисълта за Троцки кара Сталин да настръхва от жестока непримиримост. Във всеки троцкист той вижда частица от Троцки и повелява „да няма пощада към него“.

Когато през 1936 г. е в Норвегия, Троцки пише книгата „Предадената революция“. В нея човекът, на когото нито една страна не иска да издаде виза, се обръща фактически към комунистите, към предишните си съотечественици с призив да извършат държавен преврат. Нарича го обаче „политическа революция“, която именно трябва, длъжни са да извършат неговите привърженици, участници в бившите разгромени опозиционни групи, бивши меншевики, есери и преминали от други партии. Сляпата му ненавист към Сталин, безизходността и безперспективността на собственото му положение го лишават от възможност да оценява трезво политическата ситуация в Съветския съюз. Впрочем аз вече отбелязах, че Троцки никога не е бил силен политик.

„Предадената революция“ по негово мнение не свидетелства само за онова, „което е било“ и „как е станало“, но и съдържа дългосрочните му прогнози за общественото развитие в Съветския съюз. Троцки се оказва не чак толкова прозорлив футуролог, и то защото увереността му в „политическата революция“ против Сталин се основава само на страстното му желание „вождът“ да претърпи поражение. В прогнозата му е изказана и мисълта, че ако Германия нападне Съветския съюз, Сталин едва ли ще успее да избегне поражението. Трудно е категорично да се каже наистина ли е желаел това Троцки, или личната му омраза и тук е изкривила виждането му за положението в света.

Сталин прочита през нощта на един дъх превода на „Предадената революция“. Обръщайки страница след страница, кипи от жлъчна злоба. У него отдавна зреят двата „пункта“ на едно изпипано докрай решение. Именно изпипано. Сталин рядко прибягва до мерки, които не обмисля както трябва. Сега вече решението е узряло. Първо, Троцки трябва на всяка цена да бъде отстранен от политическата сцена, макар да е разбирал, че при убийството на заклетия му враг всякаква маскировка ще бъде безполезна. Всички ще разберат кой го е инспирирал и организирал. Второ, сега вече няма никакво съмнение, че е необходимо решително и окончателно да се ликвидират всички, които могат да бъдат потенциални врагове на диктатурата му вътре в страната. Възможно е и самият той да не е предполагал колко далече ще го заведе това негово решение.

„Предадената революция“, набавена за Сталин в началото на 1937 г., е една от последните капки, препълнили чашата на омразата му към всички „недоизтребени“, и разпалва копненията му да си отмъсти за преживените в миналото моменти на дълбока неувереност, почти на унижение пред „интелигентите“, „съратниците“ и „опонентите“. Може да се каже, че тази книга изиграва фатална роля.

Сталин чувства, че скоро ще удари неговият час, когато ще сложи край на всякакво бавене и двоумение. Още повече че Ежов непрекъснато докладва за „активизиране на бившите опозиционери“. Тия дни народният комисар, който мирише отдалече на алкохол, донася лист със „схема на връзките“ на Троцки с единомишлениците му в Съветския съюз. Като се запознава с труда на Ежовото ведомство, „вождът“ отпраща сухо народния комисар, без да му подаде ръка.

Сталин си спомня и полузабравеното дело на Блюмкин. Да, именно на есера Блюмкин, който уби германския посланик Мирбах, за да провали Бресткия мир. Той беше осъден на разстрел, но Троцки се намеси и смъртното наказание беше заменено с „изкупление в боевете за защита на революцията“. Блюмкин служи доста дълго в щаба на Троцки, сближава се с него, а после преминава на работа в органите на ГПУ. През лятото на 1929 г. на път от Индия през Константинопол бил се срещнал с Троцки на Принцовите острови. И. Дойчер пише, че след дългите разговори „изгнаникът“ написал послание до съратниците си в Москва и посъветвал Блюмкин как да се бори със Сталин. Когато Блюмкин се завръща в Съветския съюз, бързо го арестуват — или е бил следен в Турция, когато се качва на парахода, за да отиде до Принцовите острови, или е разказал непредпазливо на някого в Москва за срещата си с Троцки. А най-вероятно е да е станало така, както разказва И. А. Сац, секретарят на Луначарски. Блюмкин занесъл на Радек писмо от Троцки и му предал някои неща устно, както му било заръчано. Когато Блюмкин си отишъл, Радек, без да разпечатва писмото, се обажда по телефона на Ягода и му разказва за визитата, а Ягода — на Сталин. „Посредникът“ веднага е арестуван. Радек получава краткосрочна индулгенция. След бърза съдебна процедура Блюмкин е разстрелян. Съдбата не пожелава да се усмихне за втори път на осъдения на смърт.