Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Мисля, че този феномен може да се обясни с цял комплекс от причини. Ето една от тях: въпреки огромната морална разруха и неизброимите човешки жертви обществото като цяло не деградира и бележи значителни успехи в икономическата, социалната и културната сфера. Мисля също, че при друг лидер, при ръководител с ленински светоглед, тези успехи щяха да бъдат, разбира се, по-големи. И все пак извращенията на култовщината не спират напълно общественото развитие.

В промишлеността е извършен голям скок от дълбока изостаналост до индустриално развита държава. Преживелият империалистическата война, гражданската война и разрухата народ не може да не предизвиква удивление с огромния си потенциал от енергия, с творческите си възможности, създадени от Октомврийската революция. Разбира се, и тук дават своето отражение грешките и крайностите, свързани с насаждането на култовския вождизъм. Но независимо от това в националното, в народното съзнание упорито пулсира гордата мисъл: „Ние можем много! Да изпълним петилетката за четири години!“ Като че ли в потвърждение на Сталиновите думи „Животът ни стана по-добър, животът ни стана по-весел!“ в края на 30-те години се появяват стотици нови заводи, фабрики, пътища, градове, дворци на културата, почивни домове, болници, училища, лаборатории, преобразява се панорамата на страната.

Значително по-тежко е положението в селското стопанство, където са допуснати особено големи грешки при определянето на пътищата и метода на кооперирането. Подсилени от престъпните действия при разкулачването, тези грешки оформят за десетилетия наред нерадостната картина в аграрния сектор. Докато преди да започне колективизацията в страната е имало 25 милиона дребни еднолични селски стопанства (35% бедняшки, 60% средняшки и 5% кулашки), в средата на 30-те години над 90% от селските домакинства влизат в състава на колективните стопанства. Но това не предизвиква решителен прираст на селскостопанската продукция.

Големите стратегически грешки, свързани с насилието като основен инструмент на колективизацията, не само пораждат продължително социално напрежение в обществото, но и си „отмъщават“ исторически за хроничното изоставане на стопанската дейност в тази сфера. Колкото и да говори Сталин за големи успехи в колхозното строителство, за „решаващи постижения“ и дума не може да става. В колхозите навлиза техника, навлизат специалисти, образование, култура, но се оказва, че никак не е лесно разрушените вековни структури да бъдат заменени с нови.

По-голямо впечатление правят постиженията в областта на народното образование.

Всеобщото ограмотяване на населението се превръща в голямо народно постижение. Печатът, радиото и киното повлияват активно върху милионите, отдали всичките си сили за изграждането на социалистическото общество.

Хората вярват, че това е само началото, че утре и вдругиден ще се открият нови хоризонти за подобряване на условията за труд и социално осигуряване. След премахването на купоните в магазините започват да се появяват в по-голямо количество не само промишлени, но и продоволствени стоки. И макар че според днешните представи се е живеело трудно, в теснотия, без охолство, общата атмосфера в обществото е била оптимистична. Печатът и радиото упорито внушават, че всички сегашни и особено бъдещите успехи са свързани преди всичко с „мъдрото ръководство на вожда“. Всеки ден още от детските години на хората се втълпява, че „Сталин мисли за всекиго“, „ако не беше Сталин, нямаше да станем индустриална държава, нямаше да имаме покрив над главата си и гарантирано парче хляб“. Историята не може да бъде спряна и затова въпреки грешките, злините и престъпленията на Сталин и на неговото обкръжение народът строи, твори, крачи смело напред. Най-парадоксалното и драматичното е това, че в дните, когато хиляди и хиляди невинни честни синове и дъщери на отечеството гинат в Сталиновата кланица, ония, които тази горчива чаша отминава, смайват страната, а често и света.

Почти в същите юнски дни на 1937 г., когато М. Н. Тухачевски и група други военачалници попадат под ударите на действащия по бързата процедура несправедлив съд, „Правда“ съобщава, че един героичен екипаж в състав В. Чкалов, Г. Байдуков и А. Беляков извършва с наш, роден самолет АНТ-25 първия в света полет без кацане по маршрут Москва-Северен полюс-Северна Америка. Това е триумф на съветската техника, на трудовите хора в Съветския съюз. През март 1937 г. „Правда“ пише, че Алексей Стаханов е постигнал нов трудов рекорд. За 6 часа в шахта „Централна“, носеща името на Сталин, изкопал 321 тона въглища. Това се равнява на 23 норми на един миньор в този участък! За една смяна Стаханов надминал с 83 тона денонощната норма на целия участък. 461 461 Правда, 6 март 1937. Но и този рекорд е свързан задължително с името на Сталин. В книгата си „Разказ за моя живот“, излязла наскоро след постигането на рекорда, Стаханов пише: „Когато си припомням всичко, когато всичките ми мисли се събират ведно, иска ми се всеки път да изрека едни и същи думи: благодаря на другаря Сталин! Другарят Сталин така ме издигна мене, обикновения работник, че по-рано дори и през ум не можеше да ми мине такова нещо. Сега вече свикнах с думите «стахановско движение», срещам често името си във вестниците, чувам го по събрания. Откровено казано, отначало всичко това ми беше необяснимо. Пък и сега смятам.) че е справедливо нашето движение да бъде наречено сталинско, защото работническата класа, тръгнала в сталински поход за овладяване на техниката, роди моя рекорд и рекордите на моите другари. Именно другарят Сталин направи нашето движение широко.“ 462 462 Стаханов, А. Рассказ о моей жизни. М., 1938, с.50.