Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Нещата не опират само до личните качества на Сталин. Самичък той не би могъл да измени дотам духовните и социалните структури на обществото дори със силата на безграничната си власт и влияние. Цялата социална практика, стратегията и тактиката на възвеличаване на една-единствена личност създадоха постепенно строго определена система на отношения. Само в тази системаавторитетът на „вожда“ може да генерира процеси, които отдавна вече наричаме култ към личността. Само в тази системана отношения всичко (или почти всичко) започва да работи за издигане на авторитета на „вожда“. Разбира се, особено активно се „труди“ непосредственото му обкръжение. Самото то става неразделна съставка от неговия авторитет. С други думи, за изопачаването на съотношението вожд-партия е виновна не само отделната личност. Очевидно работата е в това, че не е създаден реален демократичен механизъм, който при всякакви условия да осигурява предимство на авторитета на партията, на народа, на масите. На думи този принцип, разбира се, е провъзгласен. Но думите се разминават с делата, със социалната практика. Именно затова в съотношението между авторитета на вожда и на народа се появяват деформациите, които струваха толкова скъпо на народа и партията. Това е важно да се подчертае, защото най-честата и разпространена грешка, която се прави при определяне на генезиса, на природата на култа към личността, е акцентирането върху субективните качества на човека, носител на този култ. Не ще и дума, че и те играят много голяма роля. Но главните причини за проявата на отрицателните качества на конкретната личност се коренят в създалата се система на обществени отношения, в политическия механизъм на властта. В това е цялата работа.

Ако всичко се изчерпваше само с човека, то след като си отиде той, след като умре, не би било нужно да се изменя нещо в системата, в механизма — та нали вече го няма носителя на култовите явления. Но за съжаление всичко е далеч по-сложно. Култът към „господстващата личност“, боготворящ „авторитета на вожда“, смуче „сокове“ от социалната среда, от системата, в която се проявява. Без да бъде създаден сигурен демократичен механизъм на гаранции, на защита, деформациите на личността винаги биха могли да се проявят ту под формата на субективизъм, ту като волунтаризъм, ту в карикатурно самовъзвеличаване и парадност, а всичко това води до социален, икономически и духовен застой, каквито примери ни е дала вече историята.

Тъй като твърде често (и справедливо!) се посочва голямата роля на личните качества на Сталин за култовите извращения, ще се опитам да отделя в портрета му ония от тях, които характеризират неговия интелект. Може би това е най-малко изучената страна от облика на такава сложна личност, каквато беше Сталин.

Античната митология ни е оставила образа на Минерва — богинята на мъдростта. Древните я изобразяват като снажна жена, изскочила от главата на Юпитер с пълно бойно одеяние: над косите — шлем, в едната ръка — копие, в другата — щит. До краката й е кацнала сова — свещена птица, олицетворение на безшумния полет на мисълта. Според вярванията на живелите в мъглявите далечини на вековете мисълта винаги витае над човека, над историята. Отговаряйки на едно от писмата, Сталин цитира думите на Хегел „Совата на Минерва излита само нощем“ 399 399 Сталин, И. В. Соч. Т.12, с.232. , тълкувайки ги като израз на неизбежното изоставане на съзнанието от материалната култура на битието.

Преди да се опитам да характеризирам интелекта на Сталин, ще ви припомня какво означава това понятие. Под интелект психолозите обикновено разбират умствените способности, философите — мисловните процеси, а в различните научни текстове с този термин наричат мисловните възможности на човека, ума му, творческото начало, способността към придобиване на знания и т.н. В общи черти това правилно отразява различните страни на интелекта. Известно е, че индивидуалното съзнание на личността се състои от два основни компонента: рационален (теоретичен) и емоционален (чувствен). Ако понятието интелект съвпадаше напълно със съдържанието на индивидуалното съзнание, не би имало нужда от него. Интелектът според мене изразява обобщената характеристика на човешките способности за творческа мисловна дейност. Интелектът не е някакъв особен самостоятелен елемент от индивидуалното съзнание, а по-скоро интегрирана проява на човешката психика под формата на способности за активно рационално отразяване на действителността. В различна степен интелектуалните свойства са присъщи на всеки нормален човек. К. Маркс пише, че „човешкият живот, лишен от интелектуалната си страна, пада до равнището на проста материална сила“ 400 400 Маркс, К. и Фр. Енгелс. Съч. Т.12, с.4. . Може да се каже, струва ми се, че интелектът не е нищо друго освен равнище на съзнанието, предимно рационално, изразяващо способностите на човека за творческо възприемане на действителността. Възприемането на околния свят се осъществява от интелекта на равнището на разсъдъчното мислене („здравия смисъл“), на разума (висшата мисловна способност) и на интуицията. При общи основни характеристики всеки интелект е уникален, неповторим, своеобразен.