Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Като се има предвид, че това е фактически набързо нахвърлян списък, а освен това, като се вземе под внимание равнището на „книжовната култура“ по онова време, не може да не се признае доста голямата широта в интересите на Сталин. Както виждаме, на челно място той поставя съставките на научния социализъм, историята и някои конкретни области от знанието, свързани преди всичко с политическата дейност и с борбата против опозиционните групировки. Значително по-беден е списъкът на авторите, в който освен Ленин фигурират само основоположниците на научния социализъм, както и ония, с които Сталин полемизира или му предстои да полемизира. В списъка липсват такива корифеи на мисълта като Хегел, Кант, Фойербах, Русо, Декарт, Дидро и много от теоретиците на научния социализъм.

Вече казах, че е доста трудно да се разсъждава за един угаснал разум, за неговите тайни кътчета. Останали са обаче делата, идеите, материализирани в постъпки и деяния, които позволяват да се съди за „тайните“, за особеностите на интелекта. По отношение на Сталин доста поводи за размисъл дава библиотеката му, „следите“на самия Сталин в нея. По страниците на твърде много книги от библиотеката му в Кремъл, в Кунцево, в жилището му има подчертавания, бележчици, добавки по полетата. Върху някои книги стои екслибрисът: „Библиотека №… на Й. В. Сталин.“ Ще напомня, че всички томове от първото издание на събраните съчинения на Ленин са изпъстрени с подчертавания, знаци, удивителни по полетата. Някои Ленинови трудове, както личи, Сталин препрочита по два-три пъти, защото отделни редове от статиите са подчертани и с червен, и със син, и с черен молив. Сталин се интересува най-много от мислите на Ленин за диктатурата на пролетариата, за борбата му с меншевиките и есерите, от изказванията му на партийните конференции и конгреси. От своите съвременници най-често прелиства Бухарин и Троцки. Например брошурата на Бухарин „Техника и икономика на съвременния капитализъм“, издадена през 1932 г., е цялата изпъстрена от червения молив на „вожда“, особено изводите на Бухарин за съотношението между производителните сили и производствените отношения. В книгата на М. Смоленски „Троцки“, излязла в Берлин през 1921 г., са подчертани всички места, където се оценява критично непримиримият опонент на Сталин: „Троцки е хаплив и непоносим“, „това е властна натура, обичаща да заповядва“, „политически властолюбец“, „Троцки е гениален политически авантюрист“ и други. Сталин търси навсякъде, където може, аргументи против своя антипод. Както изглежда, много от аргументите си против него той взема от брошурата на Л. Троцки „Тероризъм и комунизъм“, издадена през 1920 г. Пак така грижливо са изучени книгите на Г. Зиновиев „Войната и кризата на капитализма“, на Л. Каменев „Н. Г. Чернишевски“, на А. Бубнов „Основни моменти в развитието на комунистическата партия в Русия“, на Нарвски „Към историята на борбата на болшевизма с люксембургството“, на Я. Стен „Към въпроса за стабилизирането на капитализма“ и други. Всичко, което се отнася до „борба“, привлича вниманието на Сталин.

Сталин запазва през целия си живот постоянния си силен интерес към историческата литература и преди всичко към животоописанията на императорите и царете. Изучава най-грижливо книгите на И. Белярминов „Курс по руска история“, на Р. Випер „Очерци за римската империя“, на А. Толстой „Иван Грозни“, сборника „Романови“ и други. През 30-те и 40-те години в библиотеката му влизат учебниците по история за средните училища и за висшите учебни заведения и във всички има негови забележки. 402 402 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.3, д.461, л.9-21. Не е трудно да се види, че в обясняването (по съответния начин) на родната история Сталин съзира един от най-важните лостове на единовластието за формирането на общественото съзнание.

Неговите помощници докладват за всички интересни според тях материали от периодичния печат, от „дебелите“ списания. В прекъсванията между работата си над деловите книжа „вождът“ се поразсейва понякога, като преглежда новостите в художествената литература и хвърля бегъл поглед върху статиите в списанията. От време на време, след като ги прочете, натиска копчето на звънеца. Влиза помощникът му и получава нареждане да се обади по телефона на един или друг писател, на някой от ръководителите на творческите съюзи и да му предаде пожеланията и забележките на генералния секретар. Има случаи, когато сам хваща перото. Като прелиства „В украинските степи“ на Корнейчук, Сталин веднага му написва кратко писмо: