Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В своите животоописания Гай Светоний отбелязва, че макар в детството си Нерон да е изучавал „благородните науки“, той се отказал да овладява философията, защото смятал, „че това ще бъде спънка за един бъдещ управник“. Сталин надали е мислел така, но догматичният му интелект се оказва неспособен да проникне дори в относително плитките места на философията. Най-слабото място в Сталиновия интелект е неспособността му да овладее диалектиката. „Вождът“ е разбирал това, тъй като дълго и упорито се е опитвал да обогати познанията си в областта на философията. По препоръка на ръководството на Института за червена професура Сталин кани при себе си за „уроци по диалектика“ известния по онова време съветски философ от плеядата стари болшевики Ян Стен — заместник-директор на Института „Маркс и Енгелс“, по-късно отговорен сътрудник в апарата на Централния комитет, избиран за делегат на няколко партийни конгреси, бил е член на Централната контролна комисия, имал е собствени, независими възгледи. Стен става „учител“ на Сталин по философия и разработва специална програма за занятията, в които включва изучаване трудовете на Хегел, Кант, Фойербах, Фихте и Шелинг, а също така съчиненията на Плеханов, Кауцки и Брадли. Два пъти седмично Стен отива при Сталин в определен час и се опитва търпеливо да разяснява на високопоставения си ученик Хегеловите концепции за субстанцията, отчуждението, тъждеството между битието и мисленето — разбирането за реалния свят като проява на идеята. Абстрактността дразни Сталин, но той се насилва и продължава да слуша монотонния глас на Стен, като от време на време го прекъсва с недоволни реплики: „Какво значение има всичко това за класовата борба?“ или „Кой използва всички тия дивотии на практика?“

Стен му напомнял, че философията на Хегел, както и на другите немски мислители, е един от изворите на марксизма, и продължавал невъзмутимо: „Хегеловата философия е всъщност «обърнат с главата надолу» материализъм и затова дълбоко двояка. Гениалността на философа е в това, че той включва в системата си отделни материалистични положения. В същината си това е енциклопедия на идеализма. В неговата метафизична система е разработен гениално диалектическият метод. Маркс казва, че у Хегел диалектиката стои на главата си, трябва да се постави на краката й, за да се види нейното рационално зърно.“ Сталин нервничел и започвал да се заяжда: „Та какво значение има това за теорията на марксизма?“

Стен отново се заемал да разяснява търпеливо, като се мъчел да елементаризира до краен предел недостъпните за интелектуалните възможности на „вожда“ философски премъдрости. Сталин успява само откъслечно да разбере закона за преминаването на количествените изменения в качествени, но не проумява същността на диалектичното отрицание, на единството на противоположностите. Въпреки всички хитрини и усилия на Стен Сталин и докрай не могъл да вникне в тезиса за единството на диалектиката, логиката и теорията на познанието, за което говори анализът на неговите „философски трудове“. Може би затова „ученикът“ не оставя у себе си никакво друго чувство към своя „учител“ освен чувството на враждебност. Стен, както Карев, Лупол и други философи, ученици на академик А. М. Деборин, е обявен за „прислужник на троцкизма“ в областта на теорията, през 1937 г. е арестуван и ликвидиран. Смятало се е, че същата съдба очаква и Деборин, който в края на 20-те години се приближава твърде много по възгледи до Бухарин. Но Сталин се ограничава само да закачи на големия учен за дълго време табелката „войнстващ идеалист меншевик“ и да го отстрани от активна научна и обществена работа.

През октомври 1930 г. на заседание на Комунистическата академия е обсъждан въпросът „За разногласията на философския фронт“. Всъщност заседанието се свежда до продължително остро критикуване на Деборин за неговото „недооценяване на Лениновия етап в развитието на марксистката философия“. Деборин отчаяно се брани, но изказалите се Милютин, Митин, Мелонов и Ярославски „заподозират“ академика, а заедно с него Стен, Карев и Лупол в „недооценяване“ на материалистичната диалектика. Страстите в академията продължават да бушуват и след заседанието на президиума. Учените не могат да се примирят с насаждането на полицейски методи в науката. Комай философията е първата жертва на Сталиновото „наукознание“. Той дава ясно да се разбере, че в науката за обществото лидерът трябва да бъде само един: оня, който е и политически лидер. През декември същата година генералният секретар изнася доклад за положението на „философския фронт“. Формално той повтаря споменатото вече изказване пред бюрото на партийната ядка в Института за червена професура, чийто директор е Деборин. Речта му е сурова и категорична. Тя говори твърде красноречиво за равнището на философското му мислене, за рационалното равнище на интелекта му и просто за липса на елементарен такт. Стенограмата от Сталиновия архив гласи: