Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Трябва да се преобърне и да се прекопае цялото бунище, натрупано във философията и естествознанието. Всичко, написано от Дебориновата група — да се разгроми. Стен и Карев може и да се изгонят. Стен вири глава, а е ученик на Карев. Стен е непоправим ленивец. Знае само да приказва. Карев си придава важност и ходи като надут мехур. Деборин според мене е безнадежден, но в редакцията (става дума за списанието «Под знаменем марксизма» — б.а. ) трябва да бъде оставен, за да има по кого да удряте. Ще имате в редакцията два фронта, но вие сте мнозинство…“

Докладчикът е обсипан с въпроси:

„Може ли борбата в теорията да се свързва с политическите забежки?“

„Не само може, но е и задължително необходимо“ — поучава Сталин.

„А какво да правим с «левите»? За «десните» вече стана дума…“

„Формализмът се крие зад левичарски фрази — разсъждава генералният секретар и поднася своите гозби, полети с ляв сос. — На младежта днес само левичарство й дай. А тия господа са добри готвачи.“

„Към какво трябва да насочи вниманието си Институтът във философската област?“

„Да удря — ето главния проблем. Да удря по всички направления и там, където не сте удряли. За дебориновците Хегел е икона. Плеханов трябва да разобличите. Той винаги се е отнасял надменно с Ленин. И у Енгелс не всичко е правилно. В неговите бележки за Ерфуртската програма има едно местенце относно врастването в социализма. Него се опитваше да използва Бухарин. Не е страшно, ако нейде в своята работа позасегнем Енгелс…“ 408 408 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.120, д.24, л.1-3.

Ето как Сталин „напътства“ философите, без почти нищо да разбира от философия. Главното е да се „удря“. А каква трябва да бъде марксистката философия, посочва в специалния дял на краткия курс по „История на ВКП(б)“. Късите накълцани фрази разсичат философията на няколко черти, наредени като войници. Нищо повече! Това е типична метафизика, която Сталин нарича диалектика. В кампанията за ликвидиране на неграмотността при наличието и на други трудове тази „азбука на философията“ все още е можело да свърши как да е някаква работа. Но най-страшното е другаде: след Сталиновите съчинения никой вече не смее да пише на тази тема. На философите, както и на всички социолози, остава само да коментират, да разясняват и да възхваляват… Времето на Сталин е период на дълбок застой на философската мисъл. Само на философската ли? По „приноса“ на Сталин във „философските“ дискусии може да се съди и за равнището на рационалността в интелекта му.

Известно е, че зрелостта на интелекта зависи в огромна степен от способностите на личността. Особено от способностите за активно, творческо отразяване на обективната действителност. Умът на Сталин отразява света, действителността, разбира се, и е съзерцателно, а целенасочено, ако може да се каже, „избирателно“. Този човек анализира всички социални, обществени процеси през призмата на класовата същност, отразявана в политическите позиции, през призмата на собствените „директиви“ и „указания“.

Но да се върнем още веднъж към изказването му пред философите. Когато след доклада си отговаря на въпросите, Сталин вече е решил: указанията, които е дал на тия философи, да ги регламентира със специално решение. И още на другия месец Централният комитет издава специално постановление за списанието „Под знаменем марксизма“. Обединилите се около това списание привърженици на Деборин са обрисувани като „група на меншевишкия идеализъм“.

С течение на времето умът, мисленето на Сталин придобиват „директивен“ характер. Той е прозрял отдавна истината, че умът отслабва не от „износване“, а „хваща ръжда“ само поради ленивост на мисълта и бездействие. Съвсем по шекспировски:

А. П. Балашов ми разказа, че за двайсет и четири часа Сталин преработвал огромно количество информация — доклади, донесения, справки, телеграми, шифровани съобщения, писма и почти върху всеки документ поставял резолюция, съдържаща нареждания и указания, с които изразявал лаконично отношението си към най-различни въпроси, разглеждано по-нататък като окончателно решение. След като прочита купчината писма, адресирани лично до него, и нахвърля върху тях лаконичните „Поблагодарете за доброто отношение“, „Помогнете на човека“ или „Що за глупости!“, той често избира едно-две от тях и отговаря по-нашироко.