Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ето едно писмо на Шнеер от Ленинград. Старият болшевик пита каква е опасността от реставриране на капитализма и дали има уклони в Политбюро.

Сталин откъсва лист от големия си бележник и пише с огромен четлив почерк:

„Др. Шнеер!

Опасност от реставриране на капитализма у нас съществува. Десният уклон подценява силата на капитализма. А левият отрича възможността от построяване на социализма в нашата страна. Той възнамерява да изпълни фантастичния си план за индустриализацията с цената на разкол със селячеството.

В Политбюро няма нито десен, нито ляв уклон.

С ком. поздрав.

Един документ от 30-те години. От дните на най-големия триумф на Стаханов. Той и Грант повдигат пред правителството въпрос за „обучаване на инженери и техници“, като стахановците се освобождават по един-два дни в шестдневката, за да учат. Мнозина поддържат това предложение. Изглежда им революционно, новаторско. По този въпрос се пише и във вестниците.

Сталин прочита документа и пише кратко:

„Др. Орджоникидзе,

Несериозна работа.

Не е лесно в интелекта на Сталин да се проследят способностите му за творческо решаване на възникващите проблеми. Той се старае да върши всичко в съответствие с изградената схема, догма, постулат, улегнала вече представа. Заедно с това е способен и за интуитивно мислене, когато изводите и решенията „прескачат“ сякаш етапите, стъпалата на познанието. В този случай не се вижда „пътят“, по който трябва да тръгне мисълта, а са очертани релефно само резултатът, обобщението, досещането, подозрението. В процеса на интуитивното мислене интелектът като че ли „заобикаля“ логичните разсъждения и веднага „връчва“ крайния резултат, резюмето. Разбира се, безпочвеното подозрение възниква обикновено при липсата на каквито и да било нравствени елементи в съзнанието. Именно така е и при Сталин. Той може да впери поглед в когото и да е от съратниците си и да изрече: „Ти защо избягваш да ме гледаш в очите?“ Болезнената подозрителност в този случай е проява по всяка вероятност не толкова на интуитивното му мислене, тъй като предположенията му са лишени от реална основа, колкото израз на дълбоко увредена психика: да вижда във всички потенциални врагове.

Трябва да спомена за още една черта на Сталиновия интелект, която твърде релефно изпъква в портрета му. Известно е, че знанията правят човека компетентен, а чувствата — благороден. Волята на свой ред дава възможност на убежденията, на интелектуалните му намерения да се овеществят в постъпки. За ума тя е това, каквото са мускулите за тялото; волята е двигателната сила на интелекта. Да не забравяме, че в живота собственото безсилие е също така опасно, както чуждата сила. Силната воля прави интелекта активен, деен, целенасочен. Обикновено такъв интелект имат военачалниците и пълководците. Това е причината именно те да отбелязват на първо място силния интелект на Сталин.

На Сталин като върховен главнокомандващ ще бъде посветена отделна глава, но щом характеризираме тук интелекта му, ще приведа, макар и само няколко свидетелства на изтъкнатите съветски пълководци Г. К. Жуков и А. В. Василевски, работили дълго време рамо до рамо с него в годините на войната. Маршал Жуков вижда в Сталин „способност ясно да формулира мисълта си, природно аналитичен ум, висока ерудиция и рядко срещана памет“. По-нататък най-големият съветски пълководец пише: Сталин „четеше много и беше широко осведомен човек в най-разнообразни области на знанието. Поразителната му работоспособност, умението му бързо да схваща същината на въпроса му позволяваха да преглежда и да запаметява такова количество най-различен материал на ден, което е по силите само на един необикновен човек… Притежаваше силна воля, затворен и избухлив характер. Обикновено спокоен и разсъдлив, той проявяваше от време на време силна раздразнителност. Тогава обективността му го напущаше, видът му внезапно се променяше просто пред очите ни, побледняваше още повече, погледът му ставаше тежък, суров“ 411 411 Жуков, Г. К. Воспоминания и размышления. Изд. 5-е. Т.2. М., 1983, с.95. .

Като отбелязва много от характерните качества на Сталин, маршал Василевски изтъква удивително силната му памет: „Не съм срещал хора толкова много да помнят като него. Сталин познаваше не само всички командващи фронтове и армии, а те бяха повече от сто, а и някои командири на корпуси и дивизии… През цялата война Й. В. Сталин винаги е знаел състава на стратегическите резерви и можеше по всяко време да назове едно или друго формирование.“ 412 412 Василевский, А. М. Дело всей жизни. Изд. 3-е. М., 1978, с.501.