Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ще цитирам още едно свидетелство, характеризиращо интелекта на Сталин, този път на У. Чърчил. „Когато го осведомих за плана «Тор» — пише английският премиер, — Сталин бърже оцени стратегическите му предимства… Това негово забележително изказване ми направи дълбоко впечатление. То показваше, че руският диктатор бързо и напълно е вникнал в един проблем, който дотогава беше нов за него. Малцина сред живите биха могли за няколко минути да разберат съображенията, над които ние така упорито си блъскахме главите месеци наред. Той светкавично оцени всичко.“ 413 413 Черчилль, У. Вторая мировая война. Т.4, с.478.

Приведох мнения на хора, срещали се със Сталин по време на войната. Разсъжденията им позволяват да се разберат по-дълбоко особеностите в интелекта на този човек. Трудно е да се намери каквото и да било възражение против констатацията, че той е притежавал голяма мисловна сила, решителна целенасоченост и силна воля. Мисля, че не само играта на случайностите и стечението на обстоятелствата са го направили в годините на революцията и гражданската война съратник на Ленин. Но ето какво трябва да се подчертае: Сталин е успявал да прояви най-силните си качества — волята и целенасочеността си — обикновено тогава, когато е имал особена нужда от тях. Може би затова са и забелязани. Може би затова и самият Сталин е повярвал в себе си. Може би затова е било по силите му много от онова, което се оказва невъзможно за другите. Тук обаче заслужава да се отбележи, че по онова време, когато Жуков и Василевски са писали за Сталин, те още много неща не са знаели, а което е особено важно, и много неща не са можелида кажат.

Искам да спра вниманието и върху една друга особеност на Сталиновия интелект: той не е бил способен да прави достатъчно дългосрочни прогнози. За него хоризонтът, зад който се крие неопознатото, не е много отдалечен. Партийните дейци забелязват това много отдавна. В средата на 20-те години секретарят на Тулския областен комитет на ВКП(б) Иван Кабанов (по-късно репресиран) се изказва веднъж по следния начин: „Сталин, разбира се, е голям човек, голям ум, добър организатор, но умът му не е аналитичен, а схематичен. Въпроси от миналото той великолепно ще разчепка така, че на всички да стане ясно. Но перспективите не може да долови. Не е свикнал с това.“ Твърде ценно и вярно наблюдение.

Интелектът на Сталин — в много отношения необикновен, но далеч не „гениален“, дори „неизпъкващ“ — няма рационални „спирачки“ в оценката на собствените възможности. „Вождът“ си позволява да дава безапелационни преценки почти за всички сфери на познанието — от политическата икономия до езикознанието, — да напътства специалистите в областта на киното и селското стопанство, да прави решителни изводи в областта на военното дело и историята. Тази разнопосочност е дилетантска, а често пъти направо некомпетентна почти във всичките му изводи, макар хорът от възхваляващи го да ги издига незабавно в ранг на недостижими откровения.

Ето още един пример. Както е известно, по инициатива на група архитекти херостратовци Каганович и Молотов предлагат на Сталин Дворецът на съветите (за който е взето решение още през 1922 г.) да се построи на мястото, където се е извисявал великолепният храм „Христос Спасителят“. Той бърже одобрява предложението. В този факт интелектуалната му непълноценност намира цялостната си проява — генералният секретар се оказва неспособен да оцени историческото значение на този паметник на руската култура. Още преди да му бъде докладвано, мястото за строежа на Двореца на съветите е определено с тайно гласуване на заседание на Съвета по строителството. Предложени са три места за строеж: Китай-город, Охотний Ряд и мястото, където се издигал величественият храм — гордостта на Русия. В гласуването участват началникът на строителството Крюков, Йофан, Красин, Лавров, Попов, Беседа, Крутиков, Мордвинов, Орлов, поканените Шчусез, Лудвиг, Бархин и Пожарлицки. (В документа не са посочени инициалите на участниците.) Никой и не помисля да попита народа, с чиито пожертвования е построен храмът. И храмът, създаден преди около половин век, е сринат на 5 декември 1931 г. Когато се чуват гърмежите, Сталин, който работел в кабинета си в Кремъл, трепва и пита тревожно помощника си: „Каква е тая канонада? Какво разрушават?“ Поскрьобишев долага, че в съответствие с юлското решение за определяне мястото за строеж на Дворец на съветите, одобрено от него, от Сталин, сриват храма „Христос Спасителят“. Сталин се успокоява. Не обръща вече внимание на продължилите цял час гърмежи и отново се заема да преглежда донесенията „по места“ за хода на колективизацията. Надали е знаел, че народът е строил националната светиня със своите копейки, че вътрешната уредба и скулптурите са създадени от Верешчагин, Маковски, Суриков, Прянишников, Клод, Рамазанов и други прочути майстори. Построеният за векове храм е унищожен по „атеистични и архитектурни съображения“. Редките и уникални кадри, запечатали сриването, отекват с остра болка в сърцето, когато благодарение на кинооператора се пренасяме в мразовития декември на 31-ва година. Сриват не само храма, сриват културата, сриват миналото. От него Сталин цени само онова, което може да затвърди положението му в сегашното.