Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Академикът от Архитектурната академия Б. Йофан, автор на утвърдения проект на двореца, описва по следния начин външния вид на подготвения за сриване храм и пожеланията на Сталин: „Беше 1931 г. Храмът «Христос Спасителят» още стоеше в средата на огромния площад до река Москва. Голям и тромав, с лъщящо позлатено теме, приличащ едновременно на великденски козунак и на самовар, той потискаше заобиколилите го сгради и съзнанието на хората с шаблонната си, суха, бездушна архитектура, отразявайки в себе си бездарния строй на руското самодържавие и неговите «високопоставени» строители, създали това помешчическо-търгашко капище… Пролетарската революция ще вдигне смело ръка над тази тромава архитектурна постройка, символизираща сякаш силата и вкусовете на господарите на стара Москва…“ Академикът описва с възторг „гениалните забележки“ на Сталин по проекта на двореца. Неговите „дръзновени“ предложения предвиждат дворецът да бъде висок над четиристотин метра, а скулптурата на Ленин върху горната част на постройката да не бъде по-ниска от сто метра. Манията за грандиозност винаги е била присъща на генералния секретар — голямата зала във всички случаи да бъде с 21 хиляди места. Защо е толкова ниска издигнатината за президиума! Та нали там ще седне вождът! По-висока, по-висока! Никакви полилеи — осветяване само с отразена светлина. Главни идеи за изобразяване — в двореца да намерят израз шестте части на Сталиновата клетва след смъртта на Ленин… Сталин дава ясно да се разбере, че това ще бъде не само Дворец на съветите, а дворец, който навеки ще го слави — него, вожда. Грандиозната обществена сграда трябва да изразява „победоносните идеи на многомилионната съветска демокрация“ 414 414 К шестидесятилетию со дня рождения И. В. Сталина. М., 1940, с.268-274. .

„Демокрация“, при която силуетът на двореца, облицовката, осветлението, височината на пилоните, вътрешната подредба, скулптурните групи, мозайката, пропорциите и други изцяло архитектурни въпроси се определят от човек, който от висотата на своята „гениалност“ смята за нормално да дава окончателни заключения и в областта на архитектурата.

Господството на политическите съображения се проявява винаги когато става дума за история, култура и изкуство. Поради силния си прагматизъм интелектът на Сталин не е в състояние да съпоставя конкретните исторически и културни ценности с вечността, с епохата и времето. Например изказването на Хрушчов на февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 г., че „преустроявайки Москва, не бива да се страхуваме, че сме щели да бутнем някое дърво, черквичка или храм“ 415 415 ЦПА ИМП, ф.17, оп.2, д.612, л.26. , е посрещнато от Сталин с мълчаливо одобрение. Интелектът му се отнася към културните ценности като към нещо второстепенно. „Вождът“ си позволява и тук, както и в другите сфери, да бъде върховен съдник и оценител. Често пъти от едно-единствено негово подмятане зависи напълно съдбата на произведение, творба, замисъл на някой голям майстор или на цял колектив.

Практичният интелект на Сталин „не носи“ благородните цветове на хуманизма, на човеколюбието. Нещо повече, интелектът му е дълбоко аморален. Сами преценете. През юли 1946 г. Берия долага, че в трудово-изправителните лагери на МВР за годините на войната „са се натрупали“ над 100 хиляди затворници, загубили напълно трудоспособността си, чиято издръжка поглъща значителни материални ресурси. МВР предлага неизлечимо болните, включително душевно болните, да бъдат освободени. Сталин уточнява: с изключение на особено опасните престъпници — врагове, осъдени на каторжен труд. 416 416 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.149, л.108. За „вожда“ не е безразлично как ще умрат тия нещастници.

На Сталин са чужди любознателността, учудването и съмнението. Тези чувства, които можем да наречем условно интелектуални, придружават процеса на творческото мислене у човека. Именно за това говори Ленин, когато отбелязва, че без емоции никога не е имало, няма и не може да има у човека стремеж към истината. 417 417 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.25, с.110. Сталин умее да „скрива“ непосредствените си чувства. Интелектът му е студен, често пъти леден. И в това се таи още един от изворите на трагедията на всички, които са боготворели „великия вожд“.

В началото на 1937 г. немският писател Лион Фойхтвангер посещава Москва. Резултат от посещението му е апологетичната му книга „Москва 1937. Отчет за пътуването пред моите приятели“. Фойхтвангер не скрива, че е тръгнал на път като симпатизант. В Съветския съюз симпатиите му още повече нарастват. Но онова, което веднага му се набива в очите и на което посвещава едва ли не по-голямата част от книгата си, е мястото на Сталин в живота на съветските хора. „Поклонението и безграничният култ, с които населението обгражда Сталин, е първото, което приковава вниманието на чужденеца, обикалящ из Съветския съюз. По всички ъгли и кръстовища, на подходящи и неподходящи места се виждат гигантски бюстове и портрети на Сталин. Речите, които по един или друг случай слушаш, не само политическите речи, но дори и докладите на каквито и да било научни или художествени теми, са пресолени от славословия към Сталин и често това боготворене добива безвкусни форми.“ 418 418 Фейхтвангер, Л. Москва 1937. Отчет о поездке для моих друзей. Пер. с нем. М., 1937, с.58-59.