Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Постепенно обществеността е приучена да „консумира“ само част от истината. Така например на 20 февруари 1938 г. милиони хора в Съветския съюз научават, че в Гренландско море ледоразбивачите „Таймир“ и „Мурман“ са прибрали от плаващия леден блок четиримата презимували на него полярници И. Д. Папанин, П. П. Ширшов, Е. Т. Кренкел и Е. К. Фьодоров, но не знаят, че по същото време завършват последните приготовления за съдебния процес спектакъл против Н. И. Бухарин, който ще започне след две седмици. Подвигът на папанинци „засенчва“ за известно време „деснотроцкисткия блок“ и неговите „злодеяния“. На Бухарин и на неговите другари по нещастие им остава да живеят по-малко от месец…

В обстановката на всеобщи забрани, на контрол, на цензура и ограничения истината става лукс. Една непредпазлива дума, едно необмислено действие или постъпка се обявяват за покушение върху монопола на истината, провъзгласена от „вожда“. В изказването си пред февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 г. Могушевски говори например за едно опасно деяние в работата на минското радио. Там, където нищо подобно не имало. „От минската радиостанция — заявява ораторът — се разпространяваха антисъветски предавания. 23 януари беше денят, в който се препредаваше обвинителното заключение по делото на троцкисткия център. След излъчването на обвинителното заключение и на информацията за предобедното съдебно заседание по радиото започват да предават концерт, включващ известната бемолна соната на Шопен. Това не е случайност. Направено е много опитно: предава се не направо траурният марш — това би било прекалено явно, — а бемолната соната. Не всеки знае, че тъкмо в нея се съдържа този марш. А това не е случайност.“ 424 424 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.612, л.12.

Тази „свръхбдителност“ по отношение на „народните врагове“ е предизвикана преди всичко от раздухването на атмосфера на страх от заговори, вредителство и диверсии. За ония, които зависят от Сталин, проявата на такава „бдителност“ е един от начините да запазят длъжността и… живота си. При такава обстановка секретарят на Свердловския областен комитет на партията Кабаков например съзрял „вредителство“ в друго: „Ние открихме — казва той на пленума, — че в едно дюкянче завиват покупките с доклада на Томски (тогава вече сложил край на живота си и обявен за «народен враг» — б.а. ). Проверихме и открихме, че търговските организации са закупили голямо количество такава литература. Кой би могъл да каже — пита «проницателно» Кабаков, който скоро сам ще стане жертва, — че тази литература се използва само за загъване?!“ 425 425 Пак там. л.28.

„Натикването“ на истината в прокрустовото ложе на Сталиновите схеми създава психически условия за утвърждаване на култовската вождовщина. „Тъмни страни“, „тъмни петна“, „мрачни замисли“, „коварни планове“ може да има само у троцкистите, зиновиевците и бухаринците — у всички, които се обявяват „против народа“. Човекът, разгадал и разгромил цялата тая „сган“, е прозорлив, проницателен, мъдър, велик.

Тогата на вожд, макар и не пурпурна, а във вид на скромен червеноармейски шинел, Сталин не би могъл да облече, без да разпростре господството си над умонастроенията, над съзнанието на хората. Той разбира, че трябва да подхранва вярата във всемогъщия вожд и да поощрява ентусиазма, като пропагандира по-широко постиженията и обяснява неуспехите главно с „интригите на враговете и вредителите“. И успява. Ентусиазмът е непринуден. Трудовият героизъм често пъти е жертвен. Хората искрено настояват за смъртта, за сурово наказание на предателите. Дори Алексей Стаханов пише: „Когато в Москва се разглеждаше процесът отначало против Зиновиев-Каменев, после против Пятаков и неговата банда, ние веднага поискахме да бъдат разстреляни, в нашето селище дори ония жени, които уж никога не са се занимавали с политика, и те стискаха юмруци, когато слушаха какво пишат вестниците. И старо, и младо настояваше бандите да бъдат унищожени…“ 426 426 Стаханов, А. Рассказ о моей жизни. М., 1938, с.49.

Израстват поколения, чиито убеждения се основават на дълбоката вяра, че „великият вожд“ не прави погрешни стъпки. Малцина се замислят, че на тази вяра твърде много не й достига истина за истината. Едва сега тя блясва пред очите ни. Днес, когато на практика са реабилитирани всички политически противници на Сталин, съвсем други се очертават целият вътрешнопартиен живот, цялата вътрешнопартийна борба в ония години. Води се борба за лидерството и за определяне на пътищата и методите при изграждането на новия живот. Някои грешат. Възгледите на мнозина се различават от възгледите, възприети от партията. Но врагове — такива, каквито ги изобразява Сталин — има много малко. За него обаче другомислието представлява най-опасната разновидност на вражеската дейност. Скриването на истината, напълно или частично, създава предпоставките за все по-големите крачки на Сталин към цезарството. И най-малкото подозрение, нищо повече от подозрение, може да прерасне в обвинение с трагичен край. Например Ворошилов на 4 август 1938 г. изпраща на Сталин статия на М. Колцов, придружена от записка със следното съдържание: