Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ако не си изясним източниците на цезарската вождовщина, трудно ще ни бъде да разберем защо Сталин при цялата си жестокост и пълно пренебрегване на елементарните общочовешки норми бе популярен сред народа. И сега още мнозина от по-старите хора, дори и които са претърпели в живота си несгодите, свързани с култа към личността, се отнасят с голяма симпатия към умрелия отдавна „вожд“. Аз вече споменах, че дълбоко в основите на вождовщината е слабостта на демократичните принципи и в партията, и в държавата. Живялата столетия наред под сянката на царската корона страна не е могла, за съжаление, да отхвърли за няколкото следреволюционни години бремето на старото мислене — една друга отживелица на самодържавието. В страната са отстранени царят, династията, царските атрибути, но свикналото да боготвори силната държавна личност мислене остава.

В своя оригинален и задълбочен труд „Съдбата на Русия“ Н. Бердяев през 1918 г. пише: „Русия е културно изостанала страна… В Русия има много варварска безпросветност, в нея бушува тъмната хаотична стихия на Изтока. Изостаналостта на Русия трябва да бъде преодоляна с творческа активност, с развитие на културата… Най-самобитна ще бъде идната, новата Русия, а не старата, изостаналата Русия.“ 421 421 Бердяев, Н. Судьба России. М., 1918, с.58. Невъзможно е тази „изостаналост“ да не се отрази върху редица социални процеси след революцията. Особено след смъртта, на Ленин, когато все повече нараства недостигът на демокрация.

Но всъщност, още докато е бил жив, възхваляването на „вождовете“ и приписването на „особени заслуги“ се превръщат в прекалено често срещащо се явление. Известно е как самият Ленин се отнасял към славословията по негов адрес. Той обаче по всяка вероятност изпуска от очи обстоятелството, че в случая само нравственото негодувание съвсем не е достатъчно. В самата формираща се система няма възпиращи, критично настроени фактори, които, както по всичко изглежда, са възможни само при съществуването на истински революционен плурализъм. Левите есери например надали биха започнали да възхваляват Сталин, ако бяха оставени на политическата сцена.

Троцки по-рано от другите забелязва опасността от зараждане на идеология, основана върху вождовщината. Изхвърлен от екипа на „вожда“, през 1927 г. той пише спомени за Ленин, озаглавени „За фарисейщината“:

„Умрелият Ленин сякаш отново се роди: ето ви разгадката на мита за възкръсналия Христос… Но опасността започва там, където се бюрократизира почитанието и се автоматизира отношението към Ленин и неговото учение. Против едната, както и против другата опасност твърде добре и както винаги без надути фрази говореше неотдавна Н. К. Крупска. Тя говореше да не се издигат на Ленин излишни паметници и да не се назовават на негово име ненужни и безполезни учреждения.“ 422 422 ЦПА ИМЛ, ф.325, оп.1, д.365, л.79. Идеологията на вождовщината се ражда и живее само при слаби демократични принципи.

Един от негативните процеси е изкореняването на откритосттав партийния живот, на гласността в работата на държавните органи след XVII конгрес на ВКП(б). В това отношение 20-те години са по-щедри. Тогава в печата се изказват най-различни становища, критиката е естествено явление във всекидневния живот. Например „Правда“ смята за нормално да съобщи, че на XIV конгрес на ВКП(б) за резолюцията по докладите на Сталин и Молотов са гласували 559 делегати, против — 65; или да оповести, че на 1 септември 1926 г. в страната са зарегистрирани 1 милион и 26 хиляди безработни. При желание хората можели да задоволяват потребностите си от най-различна информация из областта на социалната, икономическата, културната, финансовата или историческата област.

С течение на времето, особено през 30-те години, истината все по-строго ще се „дозира“. При тези условия хората нямат вече възможност да правят правилни изводи за ония, които ръководят народа, да преценяват кой е способен да бъде лидер. А нали Ленин още в зората на века пише: партията трябва да води работата си така, „че да вижда пред себе си като на длан цялата дейност на всеки кандидат за този висок пост, че да се запознава дори с индивидуалните им особености, със силните и слабите им страни, с победите и «пораженията» им“. Откритостта, гласността приличат на светлината. Затова Ленин призовава и настоява: „Светлина, повече светлина!“ 423 423 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.8, с.92. Истината, тъй или иначе, не може да бъде лукс. Но с течение на времето и Сталин, и неговото обкръжение, и действията им ще се окажат отделени от хората и общественото мнение с непроницаема завеса. Например актовете на беззаконие, на репресии против невинни люде. Какво се е знаело за тях? Допускала се е информация само за големи политически фигури, известни учени и видни военачалници, разобличени като „врагове на народа“. А основната маса нещастници изчезва тихомълком в мъртвилото на нощта и често пъти завинаги. Най-чудовищната присъда над хиляди и хиляди арестувани — „10 години без право на изпращане и получаване на писма“, означаваща почти във всички случаи физическо унищожаване — е апотеоз на антигласността. Какво са знаели хората за „особените съвещания“, създадени към НКВД през юли 1934 г.? Та нали тогава се е смятало, че в тяхната компетенция влизат само интерниране и тъмничен затвор до 5 години. А после се оказва, че те осъждали и невинни на разстрел, на 25 години лагер и каторжна работа…