Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До др. Сталин

Изпращам статията на др. Колцов, която толкова отдавна беше обещал. Моля да я видите и да кажете може ли и нужно ли е да се печата. На мене статията не ми харесва.

Върху записката Сталин не поставя резолюция, но нарежда внимателно „да се обследва Колцов“, който вече е следен. А това е достатъчно: „обследването“ завършва трагично за известния журналист и писател… Дори Цезар не е проявявал такава войнствена нетърпимост и безпощадност.

Впрочем Сталин не прибягва често до резолюции. Прегледал съм хиляди документи, адресирани лично до него — за изпълнение на народностопански планове, за хода на сеитбата, за изселване на цели народи, за изпълнение на присъди, за преместваният ръководния състав, за строеж на военни заводи, разшифровани телеграми на разузнавателните органи, преводи на статии от буржоазния печат, лични писма до „вожда“, различни неосъществими проекти, които му изпращат разни изобретатели, или чисто и просто хора, обхванати от някоя маниакална идея. И много други. По мои сметки Сталин е преглеждал всеки ден по 100–200 документа с най-разнообразен обем — от една страница до цели томове голям формат. В повечето случаи той просто се разписва: „Й. Ст.“или „Й. Сталин“. Преди доклада Поскрьобишев прикрепва към документа квадратно бяло листче с подготвен вече възможен вариант на решението и името на изпълнителя. Често пъти, ако е съгласен с проекта за решение, Сталин се подписва на това миниатюрно листче и никак не е изключено подписът му да се е оказвал съдбоносен за много и много хора, а понякога, когато връща документите на помощника си, му показва отделената настрани купчинка и отсича: „Съгласен съм.“ Това означава, че макар да не е сложил резолюция върху тия книжа, не възразява против предложеното решение на въпроса. Сталин рядко пише дълги резолюции и те не се отличават нито с остроумие, нито с оригиналност, с каквато е можел да смайва например маршал Р. Я. Малиновски. Още се помни случаят, когато наскоро след войната един полковник (няма да назова името му) се обръща с писмо до министъра на отбраната: през зимата полковниците се различават по шапката си (носят „папаха“) от останалите офицери. А през лятото всички носят еднакви фуражки. Трябва някак си и в този случай да се „отделят“ полковниците… Резолюцията на Малиновски е лаконична: „Разрешавам на този полковник, като изключение, да си носи и през лятото папахата.“

Веднъж Мехлис в края на разговора си със Сталин му подава няколко листчета печатан текст. „Какво е това?“ — „Един историк ми разказа как генерал Драгомиров оценявал подчинените си. Видя ми се забавно. За разтуха, Йосиф Висарионович, прегледайте ги ей тъй, отгоре-отгоре“ — изкривява устни в усмивка Мехлис.

Още щом любимецът му излиза, Сталин прелиства три-четири странички и се разсмива гръмогласно — нещо, което никога не се е случвало с него. Застаналият в кабинета Поскрьобишев, който влязъл с поредната обичайна папка, се обърква и не може нищо да разбере, докато „шефът“ не му пъхва в ръцете напечатаните листчета.

Генерал Драгомиров, един блестящо образован интелектуалец, голям учен за времето си, в края на миналия век командвал Киевския военен окръг. Всяка година му поднасяли за одобрение около трийсет атестации на генерали, негови подчинени. Драгомиров, много от книгите на когото са написани с афористичен, сочен език, останал верен на себе си в тази рутинна процедура. Ето някои заключения от атестациите, написани собственоръчно от командващия. Генерал-лейтенант Донатович: „Жребец беше, но го обяздиха.“ Генерал-лейтенант Плаксин: „Отличен началник на дивизия, такъв ще бъде и на корпус, ако бог му даде дни.“ Генерал-лейтенант Зегелер: „Прилежен, докачлив. Повече претенции, отколкото пълнеж.“ Генерал-лейтенант Зас: „Мек, за да не кажа слаб. В умствените си възможности скромен.“ Генерал-майор Отфиновски: „Отдавна се нуждае от почивка поради овехтяване.“ Генерал-майор Воинов: „Упорит, кротичък, симпатично се подмилква, тактичен. Прилежен към нежния пол.“ Генерал-лейтенант Сулин: „Изпълнителен, енергичен, отлично си познава работата. Пали се не за годините си.“ Генерал-майор Бергер: „В мирно време безполезен, а във военно време ще бъде вреден.“

Насмял се до насита, Сталин се разхожда по пътеката в огромния си кабинет, после сяда зад бюрото и написва върху поредния документ: „ Й. Ст.“… Без никакъв хумор и предвземки…