Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталиновото цезарство, култовата му вождовщина се изграждат върху основата на все повече засилващото се централизиране на властта. Когато човек анализира документите с резолюции на Сталин, стига до заключението, че много често всичко е предопределено още преди разглеждането на въпроса от най-висшите държавни и правителствени органи. Резолюцията на Сталин е достатъчна, за да бъде оформена после в указ, постановление или разпореждане. Освен това в обществото се създава мнение, че всичко, което се решава успешно, творчески, новаторски, е плод на „мъдрото ръководство на другаря Сталин“, а което е свързано с изоставане, с неизпълнение на плановете, с гламавщина, с бюрокрация, с назадничавост, с недоимъци, се обяснява с „интриги и вредителство на троцкистите, двуличниците, на диверсанти, шпиони, злосторници“ и тъй нататък. С повтарянето на тези „истини“ ден след ден у много и много хора се формира такъв светоглед, в който на „вожда“, на новия цезар се отрежда, разбира се, съдбовно място в целия живот.

Сталин постъпва в съответствие със своите в много отношения дълбоко погрешни представи за социализма и за пътищата на изграждането му. Идеала, модела, контурите на социализма той вижда не както Ленин и мнозина от неговите съратници. И не защото не е разбирал Лениновата концепция. Не. Гледал е на социализма другояче, защото в центърана тази концепция още отдавна запазва място за себе си, за „вожда на всички времена“. Ето го съвременното цезарство! Този деформиран от насилието образ на социализма е далеч, много далеч от Лениновия, макар да са запазени доста от външните атрибути на новото общество. Начело на този деформиран социализъм стои „вожд“, който, макар и да не държи скиптър, има такава неограничена власт, че с него не може да се сравни нито един монарх. Централизирането на властта довежда до положение, при което сърцевина на политическата система става един-единствен човек. Така се е формирало цезарството — единовластието, диктатурата на едно лице.

От време на време Сталин прави „знаци“, „жестове“, дава „сигнали“, с които иска да убеди партията и масите, че е против възвеличаването му, славословията, идолопоклонството. Може да се каже напълно уверено, че тези „протести“ са хитро пресметнати за пред „публиката“. В архива му има например едно такова писмо:

„До др. Андреев (Детиздат при ЦК на Всесъюзния ленински комунистически съюз на младежта) и Смирнова (авторка на «Разкази за детството на Сталин»)

Аз съм решително против издаването на «Разкази за детството на Сталин». Книжката изобилства с маса фактически неточности… Но не там е главното. Главното е в това, че в книжката има тенденция да се вкорени в съзнанието на съветските деца (и в съзнанието на хората изобщо) култ към личностите, вождовете, непогрешимите герои. Това е опасно, вредно. Теорията за «героите» и «тълпата» не е болшевишка, а есерска теория… Народът създава героите — отговарят болшевиките…

Съветвам книжката да бъде изгорена.

Написаното с ясен почерк писмо има за цел да прослави още повече автора си. Кой ще може сега да каже, че Сталин не е скромен? Но тук има и нещо друго: „вождът“ никога не обича да си спомня за детството си. В съзнанието му то се асоциира с такава дълбока пропаст в сравнение с върха, на който се намира в момента, че сигурно свят му се е завивало. Пък и защо им е на хората да знаят, че е бил като тях? Нека знаят какъв е сега.

Повече му допада, когато други говорят за неговата скромност. На февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 г. изказването на Мехлис съдържа такъв фрагмент: „На мене другарят Сталин ми беше изпратил още през 1930 г. в «Правда» следното писмо. Позволявам си да го прочета без негово разрешение.

«Другарю Мехлис!

Молбата ми е да пуснете за печат приложената поучителна история на един колхоз. Зачертал съм в писмото думите за Сталин като „вожд на партията“, „ръководител на партията“ и т.н. Мисля, че тези хвалебствени украшения не дават (и не могат да дадат) нищо друго освен вреда. Писмото трябва да бъде напечатано без такива епитети.

С комунистически поздрав

Тези „възражения“ служат само за раздуване на вкоренилите се легенди за „изключителната скромност на другаря Сталин“, чужд впрочем на всякакво славолюбие. Той знае, че Мехлис ще подхване писмото му „както трябва“ и ще го използва по съответния начин. Та ето, на пленума Мехлис тъкмо по такъв начин го „просвирва“.