Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Многоуважаеми Александър Евдокимович!

Четох Вашата «В украинските степи». Излязло е нещо забележително — художествено пълноценно, весело, много весело. Страхувам се само, че книгата е прекалено весела: има опасност развихрилата се веселба в комедията да отвлече вниманието на читателя от съдържанието й.

Между другото: прибавил съм няколко думи на стр. 68. За по-голяма яснота.

Привет!

А прибавката на Сталин гласи следното:

„1) Данъкът сега ще се взима не върху броя на добитъка, а върху хектарите колхозна земя…;

2) развъждай си колкото щеш колхозен добитък, данъкът остава същият.“ 403 403 Пак там, оп.2, д.5374, л.18.

Прагматичният му ум заработва и тук: „вождът“ не изпуска случая чрез устата на Корнейчук да бъде пояснено едно от последните указания на Централния комитет, а също и да спомене, че не всичко му харесва.

Като прочита пиесата на Н. Ердман „Самоубиец“, Сталин пише на К. Станиславски:

„Многоуважаеми Константин Сергеевич!

Аз нямам много високо мнение за пиесата «Самоубийство» (така е в текста — б.а. ). Най-близките ми другари смятат, че е постничка и дори вредна… Не изключвам театърът да успее в целта си. Отделът «Култура и пропаганда» (др. Стецки) ще ви помогне в това. Има другари, които познават художествените въпроси. Аз в тая област съм дилетант.

Привет!

Стараейки се да мине в творческите кръгове за „либерал“, Сталин кокетничи с дилетанството си. А знаем колко категорични са заключенията му не само за пиесите, но и за книгите, филмите, музиката, архитектурата. Положението му на пръв в държавата, длъжен да знае, ако не всичко, то твърде много, прави от него „универсален дилетант“. Понякога дилетантството му „работи“ за репутацията му на „универсален“ всезнаещ вожд.

Сталин следи внимателно издаваната в чужбина литература. Изпращат му (в един екземпляр) почти всичко, което излиза изпод перото на Троцки. Преглежда и емигрантските издания. През декември 1935 г. завеждащият отдел „Печат“ при Централния комитет Б. Тал съобщава на членовете на Политбюро:

„С молба да съобщите кои от долуизброените белоемигрантски издания да бъдат изписвани за Вас през 1936 г.:

1. Последние новости

2. Возрождение

3. Соц. Вестник

4. Знамя России

5. Бюллетень экономического кабинета Прокоповича

6. Харбинское время

7. Новое русское слово

8. Современные записки

9. Иллюстрированная Россия.“ 405 405 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.173, л.36.

Като прочита списъка, Сталин извиква помощника си и отсича: „Всичко, всичко да се изпише!“

В неговия кабинет в специален библиотечен шкаф се пазят обширни белоемигрантски, „враждебни“ издания. Разполагал е практически с всички книги на Троцки и ги е изпълнил с многобройни ориентировъчни картончета между листовете и с подчертавания. Интервютата, изявленията на Троцки за буржоазната преса веднага се превеждат и докладват на Сталин. Трябва да се отбележи, че той следи много внимателно всичко, което пишат неговите противници в чужбина.

Бие на очи отношението на Сталин към антирелигиозната литература, която той открито нарича „книжлета“. Тъй или иначе, религиозното му образование оставя диря у него до края на живота му. В изказванията му и в написаното от него често се промъкват религиозни елементи. Да си спомним драматичния му призив по радиото на 3 юли 1941 г., когато се обръща към народа с необичайните за мнозина в Съветския съюз думи: „Братя и сестри!“ След отпразнуването на петдесетгодишнината му Сталин собственоръчно пише за „Правда“ по повод на получените поздравления благодарност в библейски дух: „Вашите поздравления и приветствия ги отнасям към Великата партия на работническата класа, която ме е родила и възпитала по свой образ и подобие“ (подчертано от авт.). В разговора му с Чърчил в Москва през август 1942 г. става дума за Лойд Джордж, един от инициаторите на интервенцията против Съветска Русия в годините на гражданската война. Сталин помълчава, сякаш прави равносметка на спомените си от ония далечни вече години, и въздъхва: „Всичко това се отнася за миналото, а миналото принадлежи на бога.“ 406 406 Черчилль, У. Вторая мировая война. Т.4. М., 1955, с.488.

Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че религиозните елементи играят съществена роля в неговия светоглед. Но твърде вероятно е прекалено силно изразеният догматизъм в интелекта му да има за източник религията.