Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

През последните години, очевидно под влиянието на все по-новата негативна информация за Сталин, за живота и деянията му, започна да се създава впечатление, че умствените способности на този човек не са надхвърляли средното равнище. Понякога се твърди още по-категорично, че характеристиката на Троцки по отношение на Сталин като „изпъкваща посредственост“ е по същината си точна. Това надали е така. Защото трудно ще е тогава да се обясни как един лишен от каквито и да е изявени умствени способности човек влиза в ръководните органи на партията още през 1912 г., как Ленин може да го нарича един от „изтъкнатите вождове“ и как успява този човек в оная извънредно сложна плетеница от политически противоречия и конфликти през 20-те години да излезе победител в безмилостната борба с тези, които в много отношения го превъзхождат.

Цялата работа е в това, че волно или неволно при оценката на личността на Сталин излизат на преден план (и това е естествено) престъпленията, коварството, жестокостта и безпощадното му отношение към ония, които е смятал за врагове. Но тия неща само косвено характеризират интелекта, а повече нравствените черти на човека. В този смисъл изключителният интелект на Сталин (мисля, че именно такъв е бил) се проявява, така да се каже, в рамките на цяла редица атрибути на антихуманизма. От общочовешка, нравствена гледна точка този интелект губи всякаква стойност поради органичната му връзка с проявите на злото. Ако трябва да се характеризира накратко интелектът на Сталин, очевидно най-близко до истината ще бъде формулата „изключителен зъл ум“. Лично аз смятам, че нравствената непълноценност е сама по себе си огромен пробив в интелекта. Морален здрач без звезди и проблясвания на доброто. Струва ми се, може да се каже дори, че недостигът на нравственост в структурата на личността е в състояние да сведе даже един много силен интелект до функцията на сметачна машина, на логически механизъм, до равнището на някакъв рационален безмилостен апарат.

Изпитал още преди революцията не една и две мъчителни, а понякога и унизителни минути в интелектуалните спорове с опонентите си, Сталин не се примирява с ролята на статист в тези дискусии, а се старае да разшири до максимум кръга на своите политически и теоретични знания. Въпреки огромната си заетост (както успях да установя, това е било точно така) Сталин работи твърде много върху повишаването на интелектуалното си равнище. В личния му архив е запазен интересен документ. Макар да е обширен, ще го цитирам изцяло.

През май 1925 г. Сталин възлага на Товстуха да му подбере добра лична библиотека. Товстуха се позамисля и пита: „Какви книги трябва да има в библиотеката?“ Сталин започва да диктува и внезапно спира, сяда зад бюрото и в присъствието на помощника си, почти без да се замисля, написва за 10–15 минути с молив върху лист от ученическа тетрадка следното:

„Записка до библиотекаря. Моят съвет (и молба) е:

1) Книгите да се класифицират не по автори, а по въпроси;

а) философия;

б) психология;

в) социология;

г) политическа икономия;

д) финанси;

е) промишленост;

ж) селско стопанство;

з) коопериране;

и) руска история;

к) история на другите страни;

л) дипломация;

м) външна и вътрешна търговия;

н) военно дело;

о) националния въпрос;

п) конгреси и конференции (а също и резолюции), партийни, коминтерновски и други (без декрети и кодекси от закони);

р) положение на работниците;

с) положение на селяните;

т) комсомол (всичко, което има за комсомола в отделни издания);

у) история на революциите в другите страни;

ф) за 1905 година;

х) за Февруарската революция 1917 г.;

ц) за Октомврийската революция 1917 г.;

ч) за Ленин и ленинизма;

ш) история на РКП и Интернационала;

щ) за дискусиите в РКП (статии, брошури);

щ 1) профсъюзи;

щ 2) белетристика;

щ 3) худ. критика;

щ 4) политически списания;

щ 5) естественонаучни списания;

щ 6) всякакви речници;

щ 7) мемоари.

2) От тази класификация да се извадят книгите (да се сложат отделно):

а) на Ленин (отделно);

б) на Маркс (-,,-);

в) на Енгелс (-,,-);

г) на Кауцки (-,,-);

д) на Плеханов (-,,-);

е) на Троцки (-,,-);

ж) на Бухарин (-,,-):

з) на Зиновиев (-,,-):

и) на Каменев (-,,-);

к) на Лафарг (-,,-);

л) на Люксембург (-,,-);

м) на Радек (-,,-).

3) Всички останали да се класифицират по автори (като се изключат от класификацията и се сложат настрани разните учебници, малките списания, антирелигиозните книжлета и други такива).