Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато по поръчение на „вожда“ подготвят текста на химна, С. Михалков и Г. Ел-Регистан го дават на Сталин. Той помъдрувал над стиховете и внесъл поправки. В архива му тези „следи“ са запазени. Вместо „Свободных народов союз благородный“ Сталин написва: „Союз нерушимый республик свободных“.

Второто четиристишие е подложено на още по-голяма преработка. Първоначално то изглеждало така:

След като моливът на Сталин се „поразхожда“ по текста, вторият и третият стих добиват друг вид:

На Сталин нещо не харесват думите „избранник народа“. Все пак, ако се позамисли човек, всъщност народът не го е избирал. Сталин е лидер, вожд, диктатор, властващ над, огромен народ, без да бъде избран!С най-съществената поправка, направена от него, се съгласяват веднага не само Михалков и Ел-Регистан, но и присъстващите Молотов, Ворошилов, Берия, Маленков и Шчербаков, събрали се у Сталин на 28 октомври 1943 г. вечерта. Така че „вождът“ не сама „утвърждава“ текста на химна. Например предложения от авторите припев

Сталин веднага отхвърля, без дори да обясни защо не му харесва. Възможно е да е имал нещо против това „миру мир“ („мир на света“ — б.пр. ). 396 396 ЦПА ИМЛ, ф.3, оп.1, д.3399.

В химна няма нито една дума за партията, но думите за вожда се оказват много „необходими“… В съзнанието на съветските хора се набива мисълта, че Сталин не е само вожд на партията, но и вожд на целия народ. В концентрирана форма тази идея изразява публично още през декември 1939 г. членът на Политбюро на ЦК на ВКП(б) Н. С. Хрушчов:

„Всички народи на Съветския съюз виждат в Сталин свой приятел, баща и вожд.

Сталин е приятел на народа със своята любов към народа.

Сталин е приятел на народа със своята добросърдечност.

Сталин е вожд на народите със своята мъдрост като ръководител на борбата на народите“ 397 397 К шестидесятилетию со дня рождения И. В. Сталина. М., 1940, с.93-102.

В една от главите на своята книжка „За другаря Сталин“ Ем. Ярославски, един от придворните коментатори на сталинизма, така и пише: „Вожд на народите.“ Главната му идея е: „Редом с Ленин, като се започне от края на 90-те години, и винаги заедно с Ленин, винаги по един и същ път, без никога да кривва от тоя път, върви другарят Сталин…“ 398 398 Ярославский, Е. М. О товарище Сталине, с.149. В това книжле панегирик има обаче и верни мисли, които авторът изразява сигурно без да иска. Така например на няколко места Ярославски набляга върху безпощадносттана Сталин към враговете. Истината си е истина. „Вождът“ е безпощаден към всички, които смята за „врагове“.

Когато е четял подобни „творби“, у Сталин все повече се е вкоренявало мнението, че няма да стигне скоро до най-високата точка от параболата на своята съдба. „Възнасянето“ му нагоре му се струвало, че няма да има край. Така, както той е възхваляван, не е възхваляван нито един руски император. И в края на краищата самият той е повярвал в своята земна месианска роля на непогрешим, всевиждащ и всемогъщ. Корените на народната трагедия се забиват толкова по-дълбоко в социалната почва, колкото по-тържествено засиява триумфът на „вожда“.

Като отбелязвам всички тия култови извращения, абсолютизиращи ролята на „вожда“, трябва да посоча, че те играят все пак и стабилизираща, сплотяваща роля, макар и на догматична основа. Днес ние знаем, че сплотяването на народа, морално-политическото му единство са възможни и на друга основа. Но тогава, когато след смъртта на Ленин страната така или иначе не може да се насочи към социалистическата демокрация, облягането върху насажданата вяра във „вожда“, в неговата мъдрост и непогрешимост дава бързо резултат. Въпреки страшните репресии в края на 30-те години, въпреки тоталитарните тенденции в развитието на държавата и диктаторската роля на „вожда“ обществото и неговите социални опори остават здрави.

Днес, десетки години след смъртта на Сталин, когато са публикувани многобройни материали за него, за неговото време, за деянията и престъпленията му, все още доста хора по духовна, социална и морална инерция продължават да го смятат за велик реформатор и мъдър вожд с „твърда ръка“. Мисля, че „тайната“ за тази дълготрайна привързаност има своето обяснение не само във възрастта на хората, в спомените им („моята съдба“, „по мое време“, „нашите кумири“), а преди всичко в това, че под натиска на генералния секретар чрез цялата система на пропаганда, възпитание и социален живот се е втълпявало „Социализмът — това е Сталин“. Поради това „верността“ към Сталин е преди всичко вярност към тази отколешна, озарена от младостта идея. Пожертвано е толкова много в името на тази идея, а се оказва изведнъж, че символът, олицетворяващ социализма, е лъжлив… Но никак не е лесно да се обърне гръб на „лъжливите богове“ — богове са все пак…