Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ето за този свой последен отговор, за съмненията си Кушчов е бил изключен от партията и свален от изпълняваната длъжност. Но Маленков вижда тук не проява на догматизъм, не култовско извращение, изискващо религиозно и политическо единомислие, а „злонамерени клевети на враговете“, загнездили се „във всяко предприятие, във всеки колхоз и совхоз“. Кушчов е допуснал съвсем незначителен „пробив“ в единомислието и „враговете“ веднага се възползвали от това и го изключили от партията. Такава е логиката на Маленков.

Подобни тълкувания са изопачавали демократичното разбиране на единството, предполагащо синтез на колективната воля с едновременната възможност свободно да се излагат собствените възгледи и позиции. Та нали X конгрес на партията в резолюцията си за единството предвижда, че партията, изпробвайки нови подходи, ще продължава да се бори с всички средства против бюрократизма, за разширяване на демократизма и самостоятелната дейност… 390 390 КПСС в резолюциях и решениях. Изд. 8-е. М., 1970, с.220. Всеки комунист, осмелил се да изрази ново мнение, предположение, инициатива или несъгласие с едни или други аспекти на партийната политика, рискува да бъде позорно заклеймен, ако не и направо причислен към категорията на „враговете“. От комунистите все повече се изисква само „да поддържат“ и „да одобряват“, а все по-малко да взимат реално участие при обсъждането на важните проблеми в партийния и обществения живот. И всичко това издига автоматично още по-нагоре „вожда“ над партията, превръща го в „господстваща личност“.

На XVII конгрес на партията по предложение на Сталин е ликвидирана Централната контролна комисия, притежаваща прерогативи за контрол над работата на Централния комитет и Политбюро. Функциите на създадената Комисия за партиен контрол са пренасочени към контрол върху изпълнението на решенията на централните органи от страна на партийните организации и преди всичко на указанията на „господстващата личност“.

Постепенно решенията на Сталин започват да се възприемат от всички като решения на партията. Още от средата на 30-те години указанията му се оформят като постановления на Централния комитет или като циркулярни нареждания. Властта на партийния „вожд“ е фактически неограничена. Ето един характерен пример. Малко преди и по време на войната, когато се превръщат в норма „нощните бдения“ в кабинетите на ръководителите, Сталин честичко кани неколцина членове и кандидат-членове на Политбюро „да похапнат“ с него във вилата му в Кунцево. Най-чести гости са Молотов, Ворошилов, Каганович, Берия и Жданов. По-рядко на нощните сбирки са канени Андреев, Калинин, Микоян, Шверник и Вознесенски. По време на тези вечери се решават различни въпроси от държавната, партийната и военната политика. Обикновено Сталин резюмира изводите от „разговора“. Маленков, а понякога и Жданов оформят тези „заседания“ с протоколи на Политбюро. Спорове и дискусии не възникват. Принципни несъгласия със Сталин никога не е имало. Съратниците му гледат да отгатнат мнението на „вожда“ или своевременно да поклатят утвърдително глава. Това дотяга понякога дори на самия „единодържец“. Така например, когато веднъж преди XVIII конгрес на партията на масата става дума за подготвения от Сталин доклад, всички започват дружно, в един глас да го хвалят. Сталин слуша, слуша и отведнъж отсича: „Та аз ви дадох вариант, който отхвърлих, а вие тамян му кадите… Вариантът, с който ще изляза, целият е преработен!“

Всички си глътват езика. Настава непоносимо мълчание. Но Берия бързо се опомня: „Но още в този му вид се чувства вашата ръка. А щом сте преработили и този вариант, можем да си представим колко силен ще бъде докладът!“

Избраното след XVII конгрес Политбюро — А. А. Андреев, К. Е. Ворошилов, Л. М. Каганович, М. И. Калинин, С. М. Киров, С. В. Косиор, В. В. Куйбишев, В. М. Молотов, Г. К. Орджоникидзе и Й. В. Сталин — все още се събира доста редовно, но невинаги в пълен състав. Въпросите се решават най-често в тесен кръг: Сталин, Молотов, Каганович, Ворошилов, а по-късно Жданов и Берия. След време Сталин започва да създава в Политбюро различни комисии: така наречените „петорки“, „шесторки“, „седморки“, „деветки“… Както съобщава Хрушчов в доклада си пред XX конгрес на партията, тази система, наприличваща на картоиграческа терминология, е установена със специално решение на Политбюро. Разбира се, животът е сложен, проблеми много и винаги, още при Ленин, са създавани в Централния комитет различни комисии. Но колкото и да била важна дейността им, всички принципни решения трябвало да бъдат взимани от пълния състав на Политбюро или на Централния комитет. А свеждането на ръководната функция на партията до мнението на „петорката“, в която, не ще и дума, има само едно мнение — мнението на „господстващата личност“, — обезсмисля колегиалността. Сталин обича да изслушва съображенията на съратниците си, като оставя последната дума за себе си, а тя почти във всички случаи е решаваща.