Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Мисля, че Сталин е знаел думите на Плеханов: „Именно великият човек е инициаторът, защото вижда по-далечеи желае по-силноот другите.“ На него този извод, направен от човека, за когото е дошло времето да бъде „разобличен“, сигурно му е харесал. А виж, продължението на мисълта на Плеханов, че вождът не може „да спре или да промени естествения ход на нещата“ 381 381 Плеханов, Г. В. Избранные философские произведения в 5 томах. Т.2. М., 1956. с.333. , надали му е импонирало. Защото се смятал сега способен за много неща, едва ли не за всичко, като единственв страната вожд.

Докато през двайсетте години думата „вожд“ се употребява доста нашироко във вид на своеобразен епитет и по отношение на други („вождът на Червената армия Троцки“, „вождовете на революцията Зиновиев и Каменев“, „вождът на червените профсъюзи Томски“, „вождовете на Интернационала“, „вождовете на Комунистическия съюз на младежта“ и др.), сега така е наричан само той, Сталин. Имам впечатлението, че Ленин, който също използва думата „вождове“, характеризира с нея не толкова личните качества на ръководителите, колкото политическите им качества. За Ленин, както показва анализът на трудовете му, вождът е преди всичко челенпредставител на класата, на обществената група. Ленин не е допускал нищо култовско, мистично, свързано с персонифицирането на властта. В своя труд „Насъщните задачи на нашето движение“, написан още през 1900 г., великият мислител подчертава: „Нито една класа в историята не е постигала господство, без да издигне свои политически водачи, свои челни(разредката моя — Д.В. ) представители, способни да организират движението й и да го ръководят.“ 382 382 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.4, с.360. Една година по-рано, когато изучава отстъплението, възникнало в руската социалдемокрация, Ленин отбелязва особената роля на „работническата интелигенция“, стремяща се жадно към знания и социализъм. Именно от тая среда, смята той, излизат „работниците челници“. Според Ленин вождът е излязъл начело изразител на интересите на трудещите се, способен да се бори всеотдайно за задоволяването им. „Всяко жизнено работническо движение е издигало такива вождове на работниците, свои прудоновци и ваяновци, вайтлинговци и бебеловци — пише той. — И нашето руско работническо движение обещава да не изостане в това отношение от европейското.“ 383 383 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.4, с.258. Следователно Ленин говори за многовождове като за синоним на излезлите най-отпред ръководители на пролетариата.

Докато логиката в действията на Сталин и на обкръжението му води към създаване на такава система от политически и социални отношения в страната, която да затвърди положението на „господстващата личност“. (Този израз е от критичния анализ на съчиненията на философа от XIX век Иполит Тен, направен от Плеханов. 384 384 Плеханов, Г. В. Очерки по истории материализма. Изд. 2-е. М., 1922, с.128-129. )

Според мене цитираният по-горе израз на Плеханов характеризира твърде сполучливо ситуацията, която започва да се създава в страната в началото на 30-те години, ситуация, отразяваща непрестанното издигане на една-единствена личност към върха на вождовщината, отразяваща установяването на цезарството. Този процес става възможен, понеже партията, колкото и да е горчиво да го кажем, позволява, примирява се с това съвременно цезарство. Десетилетия наред говорехме за „издигането“ на ролята на партията в най-различни сфери на нашата действителност, но нито в доклада на Н. С. Хрушчов пред XX конгрес на партията „За култа към личността и неговите последици“, нито в известното постановление на Централния комитет по този въпрос, нито в другите официални документи е казано, че партията, макар и мъничко, е виновна за извращенията на култовщината. Въпреки това сред причините за появата на култа примиряването на партията с него е една от най-главните. Раболепното отношение към ръководителите, липсата на контрол и пожизненото заемане на длъжностите създават обстановката, в която човекът със злобен, коварен и хитър ум, човекът, който не познава компромиси, а такъв именно е Джугашвили-Сталин, става „господстваща личност“. Господстваща в целия социален и икономически живот, в умовете на хората. Партията се оказва неспособна да изработи такива защитни мерки, които биха опазили от единовластието и нея, и народа.