Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В „Светото семейство“ на К. Маркс и Фр. Енгелс има една дълбока мисъл:

„Великите ни се струват велики само защото ние самите сме паднали на колене.

Ще се вдигнем!“ 385 385 Маркс, К. и Фр. Енгелс. Съч. Т.2, с.90.

Има много изказвания на Сталин, в които вярно се тълкува съотношението между вожд и народ, не се преувеличава ролята на личността в историята, подчертава се значението на колективното ръководство в партията. Така например през декември 1931 г. той казва: „Едноличните решения винаги или почти винаги са едностранчиви решения. Във всяка колегия, във всеки колектив има хора, чието мнение трябва да се взима предвид. Във всяка колегия, във всеки колектив има хора, можещи да изказват и неправилни мнения… В нашия ръководен орган, в Централния комитет на нашата партия, който ръководи всички наши съветски и партийни организации, има около 70 членове. Сред тези 70 членове на ЦК са нашите най-добри промишленици, нашите най-добри кооператори, нашите най-добри снабдители, нашите най-добри военни, нашите най-добри пропагандатори, нашите най-добри специалисти по колхозите, нашите най-добри специалисти по индивидуалното селско стопанство, нашите най-добри специалисти по нациите в Съветския съюз и националната политика. В тези ареопаг е съсредоточена мъдростта на нашата партия. Всеки има възможност да коригира чието и да е еднолично мнение, предложение. Всеки има възможност да внесе своя опит. Ако го нямаше това, ако решенията се приемаха еднолично, бихме имали в своята работа най-сериозни грешки.“ 386 386 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.107. Иска или не, Сталин неволно потвърждава с последните си думи, че много от „най-сериозните грешки“, допуснати в процеса на колективизацията, на партийното и държавното строителство, в сферата на културата, са ставали именно в резултат на едноличните решения на един-единствен човек, превърнал се в „господстваща личност“.

Това се изразява преди всичко в устойчивата тенденция към ограничаване на колегиалността в работата на Централния комитет, на която Ленин придава голямо значение. Известно е, че през първите шест години след Октомври в съответствие с партийните норми и политическата необходимост са свикани шест конгреса, пет конференции и четирийсет и три пленума на Централния комитет. На всички тези партийни форуми не е упражняван никакъв натиск от страна на авторитетите, комунистите са имали възможност свободно да излагат своятагледна точка, да формулират своята позиция по един или друг въпрос. В почти всички случаи най-важните документи, приемани от партията, са плод на колективните усилия и на разума. В процеса на изработването на решенията са взимани под внимание (или за сведение) най-различни подходи и мнения. Свидетелство за това са разгорещените спорове, компромисите, многобройните дискусии по възлови въпроси от вътрешната и външната политика на партията.

Обратното, когато след XVII конгрес на партията започват да прозират релефно очертанията на култовото боготворене на личността му, „вождът“ взима мерки за грубо ограничаване на колегиалността в изработването на решенията. От други мнения той вече няма нужда. От 1934 г. (след XVII партиен конгрес) до 1953 г. (когато Сталин умира), тоест в продължение на двайсет години, главно преди войната, има само два партийни конгреса, една конференция и двайсет и два пленума на Централния комитет. Между XVIII и XIX конгрес на партията изминават цели 13 години! А има и години — 1941, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948, 1950, 1951, — когато Централният комитет не се събира нито веднъж на заседание! Постепенно, а това личи от решенията и от линията на поведението му, Сталин започва да гледа на Централния комитет не вече като на „ареопаг на мъдростта“, както го нарича през 1931 г., а чисто и просто като на партийна канцелария, удобен подръчен апарат за реализиране на решенията му. Всъщност партията се превръща в послушна машина за изпълняване указанията на „господстващата личност“. А нали, когато се подготвя за XIV конгрес на партията през 1925 г. и редактира проектоустава на ВКП(б), Сталин подчертава в знак на особена важност думите: „Редовните конгреси се свикват всяка година. Централният комитет се свиква на пленарно заседание най-малко веднъж на два месеца.“ Животът, естествено, внася своите корекции. Води се война, която принуждава страната да се трансформира във военен лагер и не дава възможност за стриктно придържане към приетите норми. И това е обяснимо. Но да се стигне до фактическото им пренебрегване?