Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Още преди да бъде убит Киров, по личното решение на Сталин на редица важни постове в механизма за борба с „враговете на народа“ и на партията са издигнати личности, които тепърва ще вземат злокобно участие в беззаконията през идните години. Такива са преди всичко Н. И. Ежов, член на Оргбюро (в началото на 1935 г. ще стане секретар на ЦК); един от организаторите на чистката в партията (1935–1936 г.) и А. Я. Вишински, някогашен меншевик, назначен за заместник-прокурор на СССР. С името на този човек ще бъдат свързани срамните и престъпни политически процеси през 19–37 и 1938 г.

Директивите, циркулярите, пресата искат да се издирват и разобличават „враговете“. А както става ясно, оказва се, че те никак не са малко. Атмосферата на подозрителност, страх и недоверие помагат бързо да се надигне вълна на терор, която през 1937 и 1938 г. ще се разрасне до страхотни размери. Към центъра потичат многобройни донесения за разкрити и разобличени „врагове“. Ето няколко от донесенията, запазени в архива на Върховния съд на СССР:

„До ЦК на ВКП(б), др. Сталин Й. В.

До СНК на Съюза на ССР, др. Молотов В. М.

Управлението за държавна сигурност при Управлението на Народния комисариат на вътрешните работи (УНКВД) за Северния край завърши следствието по делото на контрареволюционната терористична групировка, подготвяла извършването на терористичен акт против члена на ЦК и секретар на Севернокраевия комитет на ВКП(б), члена на Централния изпълнителен комитет др. Вл. Иванов.

Като обвиняеми по настоящото дело са привлечени към отговорност и предадени на съд 7 души: Ракитин Н. Г., Застровски П. В., Попов П. Н., Левинов Г. Н., Иврев Н. И., Заостровски А. В., Копосов Н. А. От обвиняемите се е признал напълно за виновен само Попов П. Н.

Предвидено е делото на Ракитин и др. да бъде разгледано публично на заседание на привлечената в гр. Архангелск военна колегия при Върх. съд на СССР с прилагане на закона от 1 декември 1934 година.

Смятаме за необходимо главните обвиняеми: Ракитин, Заостровски П. В. и Левинов да бъдат осъдени на разстрел, а. останалите обвиняеми — на лишаване от свобода за различни срокове. Молим за указанията Ви.

„До секретаря на ЦК на ВКП(б) Й. В. Сталин При разглеждане на делото е осъдена на разстрел Белозир Л. Й. за това, че като член на контрареволюционна подмолна терористична организация на украинските националисти; е завербувала в тази организация Шчербин и Терешченко, които трябвало през 1934 г. по време на Октомврийските празненства в Киев да извършат терористичен акт над др.др. Постишев и Балицки.

При всички разпити Белозир упорито отказваше да даде каквито и да било показания, а също така заяви, че се отказва от помилване. Поради това моля за указания относно възможността за привеждане в изпълнение на присъдата над осъдената Белозир Л. И.

Др.др. А. Я. Вишински и В. А. Балицки смятат за възможно присъдата да бъде изпълнена.

„До секретаря на ЦК на ВКП(б)

другаря Й. В. Сталин

На 9 март т.г. извънстоличната сесия на военната колегия при Върховния съд на СССР под мое председателство разгледа, в закрито съдебно заседание в гр. Ленинград делото на съучастниците на Леонид Николаев: Милда Драуле, Олга Драуле и Роман Кулинер.

На моя въпрос, каква цел е преследвала, искайки да получи пропуск за събранието на ленинградския партиен актив на 1 декември м.г., където трябваше да изнесе доклад др. Киров, Милда Драуле отговори, че «искала да помага на Леонид Николаев». «В какво?» — «Там щеше да се види от обстоятелствата.» По този начин установихме, че подсъдимите са искали да помогнат на Николаев в извършването на терористичния акт.

И тримата са осъдени на най-голямото наказание — разстрел. През нощта срещу 10 март присъдата беше приведена в изпълнение.

Моля указания: да се дава ли съобщение в пресата.

Мълниеносно правосъдие: на 9-и — съд, през нощта срещу 10-и — разстрел, на 11-и сутринта доклад до върховния жрец. Дори от една или две фрази в доклада на Улрих се вижда колко повърхностно е разглеждането на делото в съда. Скоро това ще се превърне в норма, особено след две години.

Искам да се спра за малко на последното „дело“. Година, година и половина преди трагедията упорито пълзи долната клевета, че Милда Драуле, бившата жена на Николаев, е в „особени отношения“ с Киров. Хората, които познават Киров, категорично отхвърлят възможността за такава връзка. На кого са нужни тези слухове? Не е изключено някой да е искал да насъсква неврастеника Николаев срещу Киров. Когато Я. Агранов и Л. Шейнин — следователи от НКВД — започват следствието, Николаев заявява, че е прибягнал към убийството от съображения за отмъщение. Но скоро „признава“, че е извършил злодеянието по поръчение на нелегалната троцкистко-зиновиевска група… Очевидно, името на Драуле е използвано от организаторите на престъплението, за да накарат Николаев да бъде „по-решителен“. А пък после и Милда, и Олга Драуле може да се окажат просто опасни и решават да ги премахнат. Което и правят.