Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В деня на събранието, след като подготвя доклада си, Киров пристига в четири и половина часа в Смолни. Върви по коридора, ръкува се, разменя реплики и отделни фрази с мнозина. Тръгва наляво, по по-тесния коридор, и се запътва към кабинета си. Насреща му върви някакъв, неправещ никакво впечатление човек. Пред вратите на кабинета се гръмва два пъти. Притичалите виждат падналия по очи Киров и тръшкащия се, изпаднал в истерика убиец с револвер в ръка…

Два часа след убийството Сталин, Молотов, Ворошилов, Ежов, Ягода, Жданов, Косарьов, Агранов, Заковски и още неколцина заминават със специален влак за Ленинград. На гарата Сталин обсипва посрещачите с нецензурни ругатни, а Медвед, началника на ленинградското управление на НКВД, удря с ръка по лицето. Медвед, както и заместникът му Запорожец са преместени на работа в Далечния изток, а през 1937 г., когато заработва с пълна пара машината на терора, двамата са ликвидирани.

Според някои данни първия разпит на Николаев води самият Сталин в присъствието на дошлите с него от Москва. Още в началото цял куп обстоятелства, свързани с убийството на Киров, му придават загадъчен характер. Това подчертава и Хрушчов пред XX конгрес на партията: „Трябва да заявя — декларира той, — че обстоятелствата около убийството на Киров и до ден-днешен съдържат много необясними и тайнствени неща и изискват най-обстойно разследване. Има причини да се предполага, че на убиеца на Киров — Николаев — е помагал някой от хората, в чиито задължения е влизало охраняването на Киров. Месец и половина преди убийството Николаев е бил арестуван за подозрителното му поведение, но бил пуснат, без дори да бъде обискиран. Крайно подозрително е обстоятелството, че когато на 2 декември 1934 г. водели на разпит един чекист от състава на личната охрана на Киров, той загинал при автомобилна «катастрофа», в която не пострадал нито един от другите, намиращи се в колата. След убийството на Киров ръководните работници от ленинградското управление на НКВД получиха доста леки присъди, но през 1937 г. бяха разстреляни. Може да се предполага, че са били разстреляни, за да бъдат заличени следите на истинските организатори на убийството на Киров.“ А човекът, загинал при катастрофата — сътрудникът на НКВД Борисов, — е оглавявал охраната на Киров и според някои данни е предупреждавал Сергей Миронович, че се готви покушение срещу него. Във всеки случай човекът, който два пъти е задържал въоръжения Николаев на пътя, по който се е движел Киров, и след това го е освобождавал по нечие нареждане, е отстранен.

В архивите, до които получих достъп, няма материали, позволяващи ми да изразя мнение с по-голяма степен на достоверност по „аферата Киров“. Както скоро започва да твърди официалната версия, убийството е извършено по заповед на Троцки, Зиновиев или Каменев. След като знаем днес какъв е бил всъщност Сталин — крайно жесток, коварен и вероломен, — никак не е изключено да се предположи, че това е дело на неговите ръце. Едно от непреките доказателства е отстраняването, на два-три „пласта“ от потенциалните свидетели. А тук вече личи „почеркът“ на Сталин.

В чужбина има много публикации около тази загадъчна афера, но често имат прекалено тенденциозен характер и са основани предимно на предположения и умозаключения. Такива например са изводите на стария емигрант Б. И. Николаевски, починал в Съединените щати. 375 375 Социалистический вестник, 1956, №12.

Процесът по делото на Николаев протича с бързината на гасенето на пожар. Само след 27 дни в публикуваното обвинително заключение вече се твърди, че Николаев е активен член на подмолна троцкистко-зиновиевска терористична организация. Под заключението са подписите на заместник-прокурора на СССР А. Я. Вишински, с чието име ще бъдат свързани още цяла поредица трагични и тъмни страници от най-близкото бъдеще, и на следователя по особено важни дела Л. Р. Шейнин. Както и трябва да се очаква, всички обвиняеми по делото, включително и Николаев, са разстреляни. Защо „както и трябва да се очаква“?

Още в деня на убийството на Киров по инициатива на Сталин се приема постановление на Централния изпълнителен комитет на СССР (без да се обсъжда в Политбюро), с което се внасят изменения в съществуващия углавно-процесуален кодекс. Сталин толкова бърза, че дори „не успяват“ да занесат постановлението за подпис на председателя на Централния изпълнителен комитет на СССР М. И. Калинин. Този отразяващ кредото на беззаконието документ е принуден да подпише секретарят на ЦИК на СССР А. С. Енукидзе. В постановлението се отбелязва: