Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Кой знае защо, Сталин бързо се съгласява. Рютин е осъден на десет години и окончателно изчезва през 1938 г. Но Сталин не забравя: Киров може смело да изказва мнението си, без да се съобразява дори и с него.

Сталин подарява на твърде малко хора свои книги с автограф. Но Киров е удостоен с най-сърдечния автограф на „вожда“, напълно неспособен, както по всичко изглежда, дори да изговори, а камо ли да напише такива думи. На титулната страница на книгата „Й. Сталин. За Ленин и ленинизма“ ръката на генералния секретар изписва с четлив и твърд почерк:

„ На С. М. Киров

Мой приятел и любим брат, от автора. 23.05.24.

Когато на XVII конгрес на партията председателстващият П. П. Постишев на поредното заседание обявява, че „Думата има другарят Киров“, залата се разтърсва от овации. Всички стават прави. Става прав и Сталин. В залата дълго ръкопляскат на още един „любимец на партията“. Може би само Сталин е удостояван с такова посрещане от делегатите на конгреса. Речта на Киров е изключително ярка, сочна, наситена с информация. Наистина, и тя като почти всички изказвания на делегатите на този конгрес, с редки изключения, е посипана от обилно по-обилно с хвалебствени епитети по адрес на генералния секретар. Възможно е от тази гледна точка Киров дори да се е „престарал“ повече от мнозина други. Можем само да съжаляваме, че е така, но трябва да разберем, че макар и винаги да съществува шанс за съвестта, по някой път (а сигурно и по-често) той може да бъде използван само като се „прекрачат“ възприетите норми за поведение. А това винаги граничи с извършване на граждански подвиг. Нито Киров, нито който и да е друг го извършват на този конгрес, където пред очите на делегатите и с тяхна помощ се утвърждава култът към личността. Към историята не бива нищо да се прибавя, нито пък да се отнема нещо от нея. Иначе това вече не е история, а нейно фалшифицирано копие.

Както вече знаем, изборите за ръководни органи на партията имат (доколкото днес можем да преценяваме това) своята необичайна кулминация, изненадала толкова неприятно Сталин. Триумфът му е силно помрачен. Но той дори мустака си не помръдва. Непроницаеми са лицата на мраморните древногръцки и римски богове. Чувствата са застинали по тях за векове и хилядолетия. И Сталин умее да остава невъзмутим дори в най-критичните ситуации. Разбрал е отдавна, че на околните това винаги прави много по-голямо впечатление, отколкото суетенето, показната енергия, „ръководната“ поза. Когато получава „сигнал“, че на конгреса далеч не всички споделят радостта от превръщането му в едноличен вожд, външно той запазва пълно спокойствие. Всичко продължава, както е планирано. На състоялия се след конгреса пленум на Централния комитет Киров е избран за член на Политбюро и Оргбюро и за секретар на ЦК на ВКП(б), като остава и занапред секретар на Ленинградската партийна организация. Първоначално Сталин смята да го премести от Ленинград в Москва, но сега променя решението си.

Върху плещите си Киров поема и допълнителен товар. Като секретар на Централния комитет трябва да отговаря за тежката и дърводобивната промишленост. Често се налага да отива в Москва. Пак така често Сталин го търси, както и по-рано, по „автомата“, а когато Киров е в Москва, среща се много пъти с него, за да обсъдят двамата текущите въпроси и проблеми. Наглед нищо не се е изменило. Киров си оставал „приятел и брат любим“. Някои историци обаче смятат, че в отношението на Сталин към Киров се появява студенина, по-голяма официалност и според тях ленинградският секретар си е изпатил няколко пъти от „вожда“ за някакви незначителни пропуски. Възможно е. Документите и хората, които познават Сталин и Киров по онова време и с които успях да говоря, не ми дават никакъв повод да мисля, че е било така. По-вероятно е Сталин просто умело да е криел дълбоко в себе си своите чувства и намерения.

Толкова по-неочаквано и зашеметяващо е трагичното съобщение, че на 1 декември 1934 г. в Смолни е убит С. М. Киров.

„По данни на предварителното следствие е установено, че фамилното име на злодееца убиец на др. Киров е Николаев (Леонид Василиевич), роден в 1904 г., бивш служител в ленинградската Работническо-селска инспекция (РКИ). Следствието продължава.“ 374 374 Правда, 3 декабря 1934.

Изминали са само два дни, откакто Киров заедно с други ленинградчани, членове на Централния комитет, се е върнал от пленума в Москва, на който е взето важно и радостно решение: да бъдат отменени купоните за хляб и други хранителни продукти. Във влака тази дългоочаквана крачка оживен© се обсъжда: как ще се радват работниците, целият народ! Обменят се мнения и за гледания от всички спектакъл по пиесата на Булгаков „Дните на Турбини“, говорят и за предстоящото събрание на ленинградския партиен актив, насрочено за 1 декември. Изобщо, Киров се връща с приповдигнато, работно настроение.