Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

И. П. Товстуха го разбира от половин дума. Благодарение на задоволителната си теоретична подготовка, той можел да формулира дадена идея, да забележи в текста някоя принципна грешка. Сталин го цени за изключителната му всеотдайност в работата. В архива на Сталин се е запазила записката му до Зиновиев, Каменев и Бухарин, в която пише: „Товстуха не иска да замине в отпуска. В папката е предложението ми за незабавна отпуска на др. Товстуха, което той не допусна на гласуване…“ 366 366 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.1, д.5228, л.1. И веднага Сталин смъмря помощника си, че за неизползваната отпуска бил се оплакал на Каменев. Разстроеният до крайност Товстуха пише официална записка:

„До Сталин

Копие: до Каменев

Заявявам, че нито на др. Каменев, нито на когото и да било друг никога не съм казвал, че съм искал да ида в отпуска, но др. Сталин не ме пуска.

Върху тази бележчица с „местно значение“ Каменев надрасква с молив полушеговито:

„Потвърждавам, че никога, никъде, под никаква форма Товстуха не ми е говорил за отпуска, а само за това, че можел да засили работата си над Ленин (така е в текста — б.а. ), ако би започнал работата си в ЦК по-рано. За смъртта на Товстуха моля да не бъда обвиняван.

Както виждате, в апарата на Сталин се вършат не само сериозни и „велики“ неща…

Кратко време работи при Сталин Б. Бажанов, по произход интелигент. Спечелва бързо уважението на генералния секретар и не след дълго започва да стенографира на заседанията на Политбюро. Но крие умело истинските си възгледи. През 1928 г. успява да избяга в Персия, а оттам в Англия. Десетки години наред се прехранва, като отначало коментира онова, което знае, а после фабрикува най-различни измислици за нашата страна и нейното ръководство.

Много години Сталин държи около себе си Л. З. Мехлис, който е известно време помощник на „вожда“. Одесчанинът Лев Захарович Мехлис отначало е меншевик, влиза в партията през 1918 г., а със Сталин се запознава в годините на гражданската война. Заема редица високи постове в апарата на ЦК и в „Правда“, народен комисар е на Комисията за държавен контрол при Съвета на народните комисари и началник на Главното политическо управление на РККА. Не е лишен от способности, но мисли чисто по полицейски. Един от ония, които редовно доставят на Сталин „поверителна информация“ за другите партийни ръководители. Но самият той едва ли е бил толкова верен на идеята. Един ден през 1924 г. се обръща към Сталин с молба да получи от него като подарък с автограф току-що излязлата му книга „За Ленин и ленинизма“. Сталин бързо нахвърля върху титулната страница:

Най-интересното е, че след като получава автографа, Мехлис нито веднъж не отваря книгата — всички листове на сега вече изсушената и пожълтяла книга остават неразрязани.

Влиянието на Мехлис не се дължи толкова на заеманите от него длъжности, колкото на отношението на Сталин към него. Мехлис ходи често при „вожда“ и двамата дълго остават насаме. Сталин му възлага особено деликатни задачи. Пред мене е цял том лични донесения на Мехлис от разни места, където го изпраща „вождът“. Стотици шифровани съобщения, телеграми, писмени доклади на една и съща тема: „враговете шетат“, „навсякъде безотговорност“, „благодушието съсипва делото“, „нужни са по-строги мерки“… Сталин вярва на Мехлис като че ли повече, отколкото на много други. Мехлис умее да напипва „врагове“ дори там, където за други и подозрението би изглеждало смешно. През юли 1937 г., когато Червенознаменният армейски ансамбъл за песни и танци е на изток, Сталин получава шифрована телеграма:

„Донасям: в Червенознаменния ансамбъл за песни положението е тежко. Стигам до заключението: в ансамбъла се подвизава шпионско-терористична група(подчертано от авт.). Уволних на място деветнайсет души. Водя следствие. В състава има бивши офицери, деца на кулаци, антисъветски елементи. Привлякох в работата нач. на специалния отдел. Да пусна ли ансамбъла в работа?

Мисля, че въпросът в края на телеграмата е излишен: арестуван е половината ансамбъл, кого „да пуска“? Такъв е човекът, който в сянката на „вожда“ играе своята особена, зловеща роля. Подозрителността на Сталин намира в Мехлис идеален източник за подхранване.

Но може би с най-голямо доверие на „вожда“ и с най-голяма близост се ползва А. Н. Поскрьобишев, когото Хрушчов на XX конгрес на партията нарича „верния оръженосец“ на Сталин. Някогашен офицер от Вятка, син на обущар, той още от 1922 г. работи в Централния комитет, а през 1928 г. става помощник на Сталин като завеждащ специалния сектор. През войната Сталин дава на члена на Централния комитет и депутат във Върховния съвет на СССР А. Н. Поскрьобишев званието „генерал-майор“. Поскрьобишев се отличава с поразителна работоспособност и изпълнителност. По-голямата му дъщеря Галина Александровна Егорова ми е разказвала, че работел не по-малко от 16 часа на ден. Макар че малко преди да умре Сталин, Берия успява да го изгони от Кремъл, Поскрьобишев остава до края на дните си предан слуга на Стопанина си. Между другото, първата жена на Поскрьобишев е далечна роднина на Троцки, което в края на краищата й отрежда трагична съдба.