Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Още тогава Сталин разбира, че Тухачевски, който е в обтегнати отношения с Ворошилов, полемизира не с народния комисар, а с него, с генералния секретар. Изненадва го неприятно независимостта в разсъжденията на този военачалник, който гледа като че ли много по-далече от останалия на равнището на опита от гражданската война народен комисар. Когато става да говори Ворошилов, Сталин вече знае какво ще каже човекът, превърнал се в легенда, в декор за украса на героичното минало, защото преди да започне конгресът, народният комисар е отишъл при генералния секретар да му покаже речта си.

В нея той се е изхитрил да изнамери нов епитет: „ стоманенияСталин“. И, разбира се, не спестява и възклицанията „Щом имаме такъв изпитан, мъдър и несравнимо велик вожд, какъвто е нашият Сталин“, няма да ни изплаши „никоя свинска или още по-мръсна зурла, където и да се появи…“ 362 362 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков), с.115. . На Сталин му прави неприятно впечатление вулгарният израз на народния комисар: „мъдър“, „велик вожд“ и наред с това някакви си „зурли“.

Не пропуска и изпитва удовлетворение от изказванията на Долорес Ибарури, Белевски, Бела Кун, Вилхелм Кнорин и други ръководители на международното комунистическо движение, че той сега е не само вожд на болшевиките, но и „вожд на световния пролетариат“. Унася се в мисли и отведнъж се сепва: ами ако всичко това му се беше присънило преди двайсет години, в Курейка, сред фученето на виелицата, какво щеше да си помисли? Че е полудял, нищо друго… „Вожд на световния пролетариат!“… Наистина, непредсказуема е човешката съдба!

Колко крехко е всичко, колко краткотрайно е в нашия бързо променящ се свят! Тази мисъл обзема изведнъж Сталин в последния ден от работата на конгреса. Толкова просто и формално изглежда вече всичко: остава само да се изберат членовете на Централния комитет и на новите органи (на мястото на Централната контролна комисия) — комисиите за партиен и държавен (съветски) контрол. Разбира се, поименният състав на ръководните органи е предварително „обсъден“ в Политбюро и като че ли всичко, цялото триумфално честване на „вожда“ върви спокойно към своя завършек. Избраната от конгреса комисия по преброяването на гласовете привършва работата си. Но изведнъж се случва нещо неочаквано. В стаята, където се оттегля Сталин, влизат възбудени и разтревожени Каганович и председателят на преброителната комисия Затонски. Но по-напред няколко думи за източника на тази информация.

В спомените си по-детайлно за работата на конгреса разказва А. И. Микоян, който е бил кандидат-член и член на Политбюро от 1926 до 1966 г. и делегат на всички партийни конгреси от X до XXIV. За този случай се споменава и в много други мемоари. В „История на КПСС“, издадена през 1962 г., се отбелязва, че „създалата се в партията ненормална обстановка предизвикваше тревога у част от комунистите, особено у старите Ленинови кадри. Мнозина делегати на конгреса, преди всичко ония от тях, които бяха запознати със «Завещанието» на В. И. Ленин, смятаха, че е дошло времето Сталин да бъде преместен от поста генерален секретар на друга работа“. Осведомен от А. Микоян (а той на свой ред е бил осведомен от старите болшевики А. Снегов, О. Шатуновска и Н. Андресян, който е член на преброителната комисия), Каганович съобщава с тревожен глас на Сталин неочакваните резултати от гласуването: от 1225 делегати трима са гласували „против“ Киров и около триста, почти една четвърт от гласувалите, „против“ Сталин. Просто не е за вярване!

Сега никой не може с точност да каже какво е отговорил генералният секретар. Но според твърдението на Микоян набързо е взето решение да се оставят „против“ Сталин, както и „против“ Киров по три гласа, а останалите бюлетини да се унищожат. Ще добавя, че по силата на създадената практика в списъците за гласуване били посочени точно толкова кандидати, колкото трябва да бъдат избрани. Изобщо, това са „избори без избор“, в които е нужно просто мнозинство на гласовете. Така че, дори и да са били взети предвид тия 300 гласа „против“, Сталин пак е щял да влезе в състава на Централния комитет и очевидно във всички случаи е щял да бъде избран за генерален секретар. 363 363 След XVII партиен конгрес генерален секретар на ЦК на ВКП(б) не е избиран. И до края на живота му в партийните и в държавните документи Сталин е наричан генерален секретар. Впрочем това не му било и нужно — „вождът“ имал такава власт, каквато не би могъл да има един официално провъзгласен генерален секретар на ЦК на партията. — Б.а. Но политическият резонанс след обявяването на резултатите би бил такъв, че никой не би могъл да предвиди всички последици от него. Веднага би се разбрало, че величието на „вожда“ не е непоклатимо.