Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Дъщерята на Поскрьобишев ми разказваше, че баща й цял живот съжалявал, задето не си водел дневник — толкова много знаел. Все пак, след като се позамислял, винаги стигал до заключението, че ако държал в себе си такъв дневник, отдавна нямало да бъде между живите.

Цялата информация от какъвто и да е характер стига до Сталин чрез Поскрьобишев. За ставащото в партията и страната той знае не по-малко от Сталин. Той е идеалният изпълнител — никакво умуване, никакви възражения, по всяко време на поста си. Но ролята на Поскрьобишев в „кулоарите“ на властта е значително по-голяма от официалната му длъжност, и то поради особеното благоразположение на „вожда“ към него.

Макар че Поскрьобишев по природа не е суров човек, всички му правят мили очи — така много зависи от това, кога и как ще доложи за документа, какво предложение ще даде първият помощник.

Бившият народен комисар по транспорта И. В. Ковальов, който през цялата война някога по три-четири пъти на ден докладвал на Сталин за движението на военните ешелони, нарича веднъж Поскрьобишев заради издръжливостта му „Здравеняка“. „По всяко време, стига Сталин да не го е извикал при себе си, плешивата глава на помощника му лъщеше наведена над купищата книжа. Беше човек с компютърна памет. От него можеше да получиш точна справка по всеки въпрос — привършва Ковальов разказа си за Поскрьобишев, — с една дума — енциклопедия.“

Всички изброени са близки хора на Сталин, или както той казвал понякога, от обслугата му. Но и други измежду най-близките му съратници — Маленков, Каганович, Ворошилов — се отличават преди всичко с абсолютното си съгласие с „вожда“ във, всяко нещо.

За някои от тях ще разкажа в по-нататъшните глави на книгата. Например единият от тази тройка — Ворошилов — при решаването на каквито и да е въпроси, от най-дребните до най-важните, гледа най-вече да поддържа във всичко „вожда“. В отдавна отминалата 1923 г., кой знае защо, на една от сътрудничките в есентукския санаториум (в Ставрополския край), където тогава са на почивка генералният секретар и Ворошилов, потрябвало следното странно удостоверение, написано собственоръчно от Сталин:

„За сведение на държавните и парт. учреждения.

Удостоверявам, че носителката на настоящето Мария Геперова, служителка от калолечебницата в Есентуки, заслужава пълно доверие и е предана на Съветската република труженица.

Непосредствено по-долу е дописано:

„Присъединявам се напълно.

Когато видният военачалник И. Е. Якир е арестуван и осъден на разстрел, той се обръща към Сталин с писмо, в което го уверява, че е абсолютно невинен и няма нищо общо с приписваните му престъпления. Сталин реагира лаконично „Подлец и проститутка“, а Ворошилов, който е свикнал винаги и във всичко да се съгласява със Сталин не само формално, но и на практика, дописва както през 1923 г.:

„Съвсем точно определение.

А нали Якир, подчинен на Ворошилов, е един от талантливите съветски командири, когото Ворошилов прекрасно познава!

Молотов, Каганович, Ворошилов, както и помощниците, са най-близките хора на Сталин, които безпрекословно поддържат всяка негова стъпка. Има и други, които се смятат за негови съратници, но успяват да запазят доброто си име. Един от тях е Сергей Миронович Киров, болшевик от ленински тип — безкрайно предан на делото, добър, честен, отзивчив човек. Навсякъде, където работи Киров, хората обикват този общителен и скромен ръководител. Когато по препоръка на Ленин Киров е изпратен в Азербайджан, в партийната му характеристика се посочва:

„Устойчивост — във всяко отношение… Енергичен работник… В изпълнение на взетите решения е повече от настойчив. Уравновесен и притежава голям политически такт… Великолепен журналист… Първокласен и великолепен оратор…“ 371 371 Цит. по: Помпеев, Ю. Хочется жить и жить. Документальная повесть о С. М. Кирове. М., 1987, с.8.

За работата си в Задкавказието Киров оставя изключително добри спомени. След XIV конгрес, когато „новата опозиция“ се опитва да направи от ленинградската организация своя опора, Централният комитет на партията изпраща Киров в Ленинград, където бива избран за секретар на градския и на областния комитет. Ю. Помпеев, биографът на Киров, споменава, че когато Киров пристига в Ленинград, един от най-близките му приятели, Серго Орджоникидзе, изпраща в областния комитет интересна записка, характеризираща новия първи секретар на ленинградската партийна организация: