Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Драги приятели!

Врявата, която вдигнахте, ни излезе много скъпо: взеха ни др. Киров. За нас това е твърде голяма загуба, но затова пък вие получихте такова подкрепление, каквото ви е нужно. Ни най-малко не се съмнявам, че вие там ще се справите и за някакви си два месеца всичко ще бъде изпълнено. Киров е мъжага безподобно добър, само че освен вас той никого не познава. Уверен съм, че ще го оградите с приятелско доверие. От сърце ви желая пълен успех.“

А малко по-долу Серго добавя постскриптум:

„Момчета, погрижете се както трябва за нашия Кирич, че иначе ще има да се мотае без квартира и без да тури хапка в устата…“ 372 372 Пак там, с.18.

Сталин познава Киров отдавна, от октомврийските дни на 17-а година. Трудно е да се обясни защо въпреки сухата си, коравосърдечна, а понякога и направо ледена натура Сталин изпитва симпатия към този вечно усмихващ се енергичен мъж. Те често отиват заедно на почивка, а семействата им дружат, въпреки че повечето време живеят далече едно от друго. В едно от своите писъмца до Орджоникидзе, написано в Сочи, Сталин се интересува за Киров, за лечението му (учудващо: Сталин никога не се интересува от здравето на другите).

„Драги Серго!

… А Киров какво прави там? Лекува стомашната си язва с минерална вода ли? Ами то така може съвсем да се съсипе. Кой ли врачовник му бае за здраве?…

Поздрав на Зина.

Поздрав от Надя на всички ви. Твой Сталин.

По всичко личи, че към нито един партиен работник Сталин не проявява такова внимание и дори любов. Харесва му този откровен и добър човек. Където се появява Киров, около него веднага се събират хора. Имаше по-рано един такъв, сега полузабравен израз: „душа на обществото“. Точно така, Киров е бил в най-добрия смисъл душата на всяко общество — партийно, работническо, студентско, червеноармейско. На фона на непроницаемия Молотов, раболепния и в изражението на лицето си Каганович, вечно готовия за изпълнение Ворошилов Киров е носителят на истинска топлота в човешките отношения — една морална ценност с непреходно значение.

Почти всеки диктатор има своите слабости. При Сталин това се изразява в интуитивно доверие към твърде тесен кръг: Поскрьобишев, Мехлис, Молотов, Киров и други, може би още двама-трима. Трудно е да се обяснят чувствата на симпатия и на привързаност. Често пъти е много трудно да се „обосноват“ аналитично, понеже са изцяло от областта на психиката. Сталин е обичал усмивката на Киров, откритото му руско лице, простодушието му, всеотдайността му в работата. Една неделя, играейки на „городки“ с гостуващия във вилата му ленинградски лидер (Сталин е взел за съиграч работника от кухнята Хорковски, а Киров — Власик), той пита гостенина си: „Сергей, какво обичаш най-много?“

Киров поглежда учудено Сталин и усмихнат отговаря: „За болшевика е закон да обича работата повече от жена си!“ — „И все пак?“ — „Сигурно идеята…“ — отвръща Киров и изправя нова фигура.

Сталин махва неопределено с ръка, но спира да го разпитва: необяснимо е как може „да се обича идея“? Да не би само на шега да го казва? Но знае, че Киров не умее да хитрува. Знае и това, че Киров, може би като никой друг, има способността дори и на него да влияе.

Спомня си делото на Рютин. Познава този предишен прапоршчик от старата армия още от началото на 20-те години. През 1918 г. Рютин командва войските на Иркутския военен окръг, през 1920 г. става секретар на Иркутския губернски комитет, а през втората половина на 20-те години — секретар на московския Краснопресненски партиен комитет, член на редакционната колегия на „Красная звезда“ и кандидат-член на ЦК на ВКП(б). После Рютин се „разбръщолевя“. Докладват на Сталин, че е един от авторите на предавания нелегално от ръка на ръка обширен документ „До всички членове на ВКП(б)“. Главният удар на „обръщението“ е насочен срещу него — наричат го „диктатор“ с антиленински „намордник“ в ръце. Сталин си спомня, че на заседанието на Политбюро настоява не само за изключването на М. Н. Рютин от партията, но и препоръчва да бъде осъден на смърт. Изглежда, това е първият случай, когато се опитва да реши съдбата на един човек преди съдебното дирене. Членовете на Политбюро мълчат. От една страна, според материалите от делото Рютин само се опитва да създаде „контрареволюционна организация“, а от друга — смъртна присъда?! „Партийният връх“ е объркан. И ето че се чува гласът на Киров: „Това не бива да стане. Рютин не е пропаднал човек, а заблуден… един дявол знае кой още няма пръст в това писмо… не ни разбират нас хората…“