Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„1. На следователските отдели се предписва да ускоряват делата на обвинените в подготовка или провеждане на терористични актове.

2. На съдебните органи се предписва да не задържат изпълнението на смъртни присъди, отнасящи се до престъпления от тази категория, под претекст да бъде разгледана възможността за помилване, тъй като Президиумът на ЦИК на СССР смята получаването на молби от такъв характер за неприемливо.

3. На органите на Комисариата по вътрешните работи се предписва да привеждат в изпълнение смъртните присъди на престъпниците от споменатата категория незабавно след произнасянето на тези присъди.“

Въз основа вече на новите указания били форсирани редица „дела“, разглеждани в Москва и в други градове. Тъй като убийството на Киров е извършено в Ленинград, а следствието свързва този акт със зиновиевците, още през декември 1934 г. голяма група „заговорници“ начело със Зиновиев и Каменев (Евдокимов, Бакаев, Куклин, Гесен и други) сядат на подсъдимата скамейка. Следствието не успява да открие каквито и да е преки улики и доказателства, свидетелстващи, че обвиняемите са замесени с нещо в убийството на Киров. След XVII конгрес на партията Зиновиев, макар и да не е избран в Централния комитет, някак си се окопитва, смята, че „бурята“ го е отминала и все още могат да настъпят за него по-добри времена. След конгреса той дори написва и публикува в „Болшевик“ статия, озаглавена „Международното значение на изтеклото десетилетие“. (Това е последната му статия.) А изведнъж арест! Когато прочита въз вестника съобщението за убийството на Киров, придружено от коментар, че в това дело са замесени „троцкистко-зиновиевските мръсници“, онемява. Разбира, че го чака най-лошото. Под натиска на следователя, а после и на прокурора Зиновиев е принуден да „признае“, че „в най-общ смисъл“ предишната антипартийна група може да носи „политическа отговорност“ за случилото се. Това се оказва достатъчно — на „правосъдието“ не са нужни аргументи и доказателства. Разиграна е първата репетиция за идните политически процеси. Зиновиев получава 10 години, Каменев — 5 години, останалите — в тия граници. Присъдите са съгласувани предварително със Сталин. Това май е първият случай, когато политически възгледи, различни от официално провъзгласените, са приравнени публично към углавните престъпления.

Така продължава драмата на двамата някогашни съратници на Ленин, честолюбиви, непоследователни, разкаяли се може би неискрено, щуращи се насам-натам, но във всички случаи не и престъпници.

Убийството на Киров ознаменува приближаването на зловещото време. Народът повярвал в подривната, терористичната дейност на бившите „опозиционери“. Първо, защото е имало, изглежда, сред обществото известен брой вредители и класови противници. Второ, защото е нямало обективна информация и елементарна гласност, а това създава идеални условия за манипулиране на съзнанието на милиони хора. На хиляди митинги се издигат искания за решителни действия против терористите. През 30-те години хората са били обхванати от пламенен идеализъм, можело е лесно да бъдат вдигнати на крак с призив, с лозунг, да бъдат възпламенени с миража на бъдещето. Но е могло и лесно да бъдат накарани да повярват във „врагове“, „шпиони“, „диверсанти“, „терористи“. Още повече че не знаят истината за онова, което става. В страната зрее атмосфера, както се изразява В. Окулов, един от пострадалите през 30-те години, „която може всеки момент да намери отдушник в масов терор, където главните жертви ще бъдат невинни хора“. Пресата непрекъснато нажежава обстановката, „разкрива“, съобщава за все по-нови „вражески центрове“, „заговори“, „терористични групи“.

На 1 декември 1934 г. изведнъж силно нараства „значението“ на „наказателните органи“, както обича да казва Сталин. НКВД започва бързо да увеличава състава си. Пълномощията на „органите“ се увеличават. Постепенно органите на НКВД ще се изравнят с партийните комитети, а по-късно и ще ги засенчат, измъквайки се от контрола им. В печата най-популярна ще стане темата за „необходимостта от укрепване на бдителността“. Пропагандата в пресата ще започне щедро да сее семената на подозрителността и недоверието на всеки към всички. За мнозина от ръководителите ще бъде организирано тайно следене. Сталин, който, както вече знаем, много се е страхувал от покушение върху особата му, ще засили рязко охраната, ще сведе до минимум „явяванията“ си пред народа. У повечето обикновени люде ще се загнезди представата, че в завода, в колхоза, в института, навсякъде гъмжи от скрити врагове. Всеки неуспех, злополука, повреда, авария ще бъдат тълкувани по асоциация като вредителство. Постепенно в страната ще назрее атмосфера, в която Сталин ще може да извършва своите кървави чистки, разчитайки на поддръжка от страна на дезинформираните маси.