Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Според същите източници неколцина стари болшевики научават за резултатите преди официалното им обявяване. Те предлагат на Киров да се съгласи с издигането му на поста генерален секретар. Киров не приема и уж бил разказал всичко на Сталин.

В тази неизяснена докрай драматична история има все пак няколко обективни обстоятелства, които я правят твърде правдоподобна. Преди всичко на конгреса има доста делегати, участвали по-рано в различни „опозиции“ и говорили преди лично против Сталин. Освен това мнозина от партийните работници, делегати на конгреса, имали вече случаи да изпитат на гърба си безцеремонността, грубостта и диктаторските залитания на Сталин. Но обстановката в партията вече е такава, че никой не може открито да го критикува, а камо ли да предлага преместването му от високия пост. Макар че винаги е възможно съвестта да използва своя шанс. И тия хора наистина са могли да изразят същинското си отношение към Сталин при тайното гласуване. Ако това съобщение, направено от Микоян въз основа на твърденията на групата стари болшевики, между тях и членове на преброителната комисия на XVII конгрес на партията, бъде някога напълно доказано, то ще потвърди същевременно едно от най-грозните и престъпни действия на Сталин против партията. Дори тук не говоря (това ще бъде казано в друга глава) колко трагична ще се окаже съдбата на огромното множество делегати на „конгреса на победителите“, защото след гласуването Сталин започва да вижда във всеки от тях потенциален противник.

Друга последица от тази мътна афера е острият завой на Сталин в отношенията му с Киров, който в неговите очи се превръща вече в реален съперник.

И тъй, „конгресът на победителите“ отразява големите изменения в страната в полза на социалистическото преустройство на обществото и заедно с това отбелязва нарастването на диктаторските амбиции на „вожда“. Диктатурата на пролетариата като инструмент за овладяване на властта и за изграждане на ново общество е изтълкувана от Сталин като възможност еднолично да изпълнява най-важните й функции. Сред тях той винаги поставя на първо място насилието…

Ще се върнем още веднъж към един от епизодите от XVII конгрес на партията. В речта си Енукидзе казва: „Другарят Сталин съумя да се обкръжи с най-добрите от нашата партия, успяваше заедно с тях да обсъжда и да решава всякакви въпроси, съумя да създаде от тази група такава могъща сила, която историята на нито една революционна партия не познава…“ 364 364 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков), с.115. Без съмнение в ония години в обкръжението на Сталин наистина има и интересни личности, а сред тях не може да не споменем Сергей Миронович Киров. Макар че надали е правилно да бъде включван в „обкръжението“, тъй като е работил в Задкавказието, а после в Ленинград. И все пак за Сталин Киров е близък човек. Енукидзе обаче, който също е личен приятел на Сталин, преувеличава, като казва, че около Сталин са „най-добрите от нашата партия“. За съжаление, имало е около него различни хора — и талантливи, самобитни и кристалночисти съратници, и подлизурковци, които никога и за нищо не му се противопоставят и чиято главна грижа е да предугаждат и да изпълняват желанията на „вожда“. За нещастие на партията и на народа редом със Сталин се подвизават (особено в края на 30-те и през 40-те години) личности, които не може да наречем другояче освен престъпници.

Сталин не е глупав. Иска да има до себе си верни, предани приятели, съратници и най-вече безпрекословни изпълнители, разбиращи от половин дума желанието му, намеренията му, жеста му. Макар че „за публиката“ той винаги гледа да подчертае, че отношенията, основани на личната преданост, са чужди на възвишените принципи. Например в отговора на писмото на Шатуновски, член на партията, Сталин пише:

„Говорите за Вашата «преданост» към мене. Може би това е случайно изтървана фраза. Може би… Но ако не е случайна фраза, бих Ви посъветвал да се отърсите от «принципа» на преданост към личности. Това не е болшевишко. Бъдете предан на работническата класа, на нейната партия, на държавата й. Това е нужно и хубаво. Но не смесвайте тази преданост с предаността към личности, с тази куха и ненужна интелигентска дрънкулка.“ 365 365 Сталин, И. В. Соч. Т.13, с.19.

Верни думи. Но, уви, разминават се с делата му. Та нали Сталин беше великият Лицемер! И обикновено се е обграждал само с такива, които не са му причинявали главоболия. Това се отнася преди всичко за помощниците му. Ще ви припомня имената им: Назаретян, Товстуха, Бажанов, Канер, Марин, Двински, Поскрьобишев. Привързан е най-вече към двама: Товстуха и Поскрьобишев.