Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ето и една извадка от изказването на отново приетия в партията, бития и пребит Зиновиев, първия, който изрича едно до друго четирите имена Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. „Ние сега всички знаем, че в борбата, която другарят Сталин водеше на изключително принципна основа, на изключително високо теоретично равнище, че в тази борба нямаше ни най-малка следа от каквито и да било лични моменти…“

Зиновиев нарича доклада на Сталин „доклад шедьовър“, дълго и ласкаво говори за триумфа на ръководството, триумфа на оня(подчертано от авт.), който възглави това ръководство… „Когато ме върнаха в партията първия път, казва разкайващият се Зиновиев, Сталин ми направи такава забележка: «На вас според партията вредяха и вредят дори не толкова принципните ви грешки, колкото оная прикритост по отношение на партията, която се е създала у вас в течение на редица години.» ( В залата се чуват многобройни възгласи: «Правилно, правилно казано!»)“ По-нататък някогашният претендент за лидер на партията заявява: „Ние виждаме сега как най-добрите люде от челните редици на колхозното селячество бързат за Москва, за Кремъл, бързат да зърнат другаря Сталин, да го опипат с очите си, а пък ако може, и с ръце, бързат да получат от неговите уста преки указания, които искат да отнесат сред масите.“ 359 359 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1934, с. 493, 496, 497.

Това казва човекът, който дълги години лично познава Ленин, учи се от него, смята себе си за негов съратник. Страхът да не се окаже окончателно изхвърлен на политическото бунище кара Зиновиев да изрече всички тия унизителни думи. По същия начин потъпкват интелектуалното си достойнство и съвестта си, кадят с тамян пред „вожда“ Кчменев, Радек, Преображенски, Ломинадзе и други повалени от Сталин в „опозиционерската“ борба.

Седнал както обикновено на втория ред, Сталин поглежда с външно безразличие изкачващия се на трибуната Каменев. Спомня си, че по-рано, на конгреси, заседания на Политбюро или на други съвещания като председател Каменев винаги се е мъчел с нетърпеливи реплики да „вкара“ изказващите се в нужната посока. Веднъж, когато отношенията им са вече влошени, Каменев се опитва да прекъсне изказването на Сталин, който изброява грешките на „опозицията“: „Другарю Сталин! Какво така като че ли овци броите: първо, второ, трето… Аргументите ви не са по-умни от тия овци…“ — „Ако се има предвид — отбива бързо удара генералният секретар, — че вие сте една от тия овци…“

Седнал както обикновено на втория ред, Сталин поглежда с външно безразличие изкачващия се на трибуната Каменев. Спомня си, че по-рано, на конгреси, заседания на Политбюро или на други съвещания като председател Каменев винаги се е мъчел с нетърпеливи реплики да „вкара“ изказващите се в нужната посока. Веднъж, когато отношенията им са вече влошени, Каменев се опитва да прекъсне изказването на Сталин, който изброява грешките на „опозицията“: „Другарю Сталин! Какво така като че ли овци броите: първо, второ, трето… Аргументите ви не са по-умни от тия овци…“ — „Ако се има предвид — отбива бързо удара генералният секретар, — че вие сте една от тия овци…“

Седнал както обикновено на втория ред, Сталин поглежда с външно безразличие изкачващия се на трибуната Каменев. Спомня си, че по-рано, на конгреси, заседания на Политбюро или на други съвещания като председател Каменев винаги се е мъчел с нетърпеливи реплики да „вкара“ изказващите се в нужната посока. Веднъж, когато отношенията им са вече влошени, Каменев се опитва да прекъсне изказването на Сталин, който изброява грешките на „опозицията“: „Другарю Сталин! Какво така като че ли овци броите: първо, второ, трето… Аргументите ви не са по-умни от тия овци…“ — „Ако се има предвид — отбива бързо удара генералният секретар, — че вие сте една от тия овци…“

Какво ли ще каже сега Каменев?

А Каменев започва да се разкайва недостойно, унизително, просяшки: „Епохата, в която живеем, в която протича този конгрес, е нова епоха… тя ще влезе в историята — това е несъмнено — като епоха на Сталин, така както предхождащата я епоха влезе в историята под името епоха на Ленин, и върху всеки от нас, особено върху нас, лежи задължението по всякакъв начин, с всички сили, с цялата си енергия да противодействаме и на най-малкото разклащане на този авторитет… Искам да кажа от тази трибуна, че смятам оня Каменев, който от 1925 до 1933 г. се бореше с партията и с нейното ръководство, за политически труп, че искам да вървя напред, без да влача след себе си, казано по библейски (прощавайте) тая стара кожа… Да живее нашият, нашиятвожд и командир другарят Сталин!“ 360 360 Пак там, с 521.