Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На Сталин всичко му е ясно. Реагира отчасти снизходително, отчасти покровителствено. Понякога дава дори някаква надежда на изпадналите в немилост. Но дълбоко в себе си разбира, че хората, на които е задължен до голяма степен за сегашното си положение, не само не са му нужни, но и може да се окажат опасни. Зиновиев и Каменев прекалено добре го познават. А генералният секретар не гледа с добро око на хората, които знаят за него повече, отколкото предписва официалната пропаганда. В началото на 30-те години цялото му внимание е насочено към революцията в селското стопанство, скока в индустриализацията и консолидирането на привържениците му.

Промишленото производство нараства с бързи темпове. Завършва форсирано колективизацията на селското стопанство, превърнала се в същинска национална съсипия. Приближава денят на поредния XVII конгрес на партията.

Състоялият се през януари и февруари 1934 г. конгрес е наречен от Сталиновата пропаганда „конгрес на победителите“, защото в отчетния доклад на Централния комитет самият Сталин нарича успехите На партията и страната „велики и необикновени“. Безспорно, може вече да се каже, че в началото на 1934 г. страната е направила голям скок в своето развитие. Когато преглеждах черновата на доклада, върху която е работил Сталин, направи ми впечатление, че той е редактирал най-внимателно текста, всяка страница, всяко новоредие, гледал е по-изразително да покаже преди всичко постиженията. Смятал е, че огромните жертви, понесени от народа, трябва да дадат резултати. Преписвал е отново цели страници. Искал е да докаже на партията и народа, че неговото ръководство е плодотворно, успешно и победоносно.

Сталин набляга особено на това, че за три и половина години след XVI партиен конгрес промишлеността в страната е удвоила обема на продукцията си. През няколкото последни години са създадени нови отрасли в производството — машиностроенето, автомобилната, тракторната и химическата промишленост; появяват се моторостроенето, самолетостроенето, комбайностроенето; започва производството на синтетичен каучук, азот, изкуствени влакна и т.н. Генералният секретар с гордост обявява, че са пуснати в ход хиляди нови промишлени предприятия, а сред тях и такива гиганти като Днепрогес, Магнитогорския комбинат, Кузнецкия металургичен комбинат, Уралмаш, Челябинския тракторен завод, Краматорския машиностроителен завод и много други обекти. В доклада му има (както никога) много цифри, таблици, схеми. Има какво да каже на конгреса.

Сега ние някак си свикнахме да измерваме 30-те години само с мярката за трагедии, а все пак това са били години и на невиждан ентусиазъм, саможертва, масов трудов героизъм. Трудно ни е да си представим как милиони хора, задоволявайки се често с минимума, необходим за един нормален живот, са могли да вярват, че те са истинските творци на утрешния комунистически ден, че от тяхната всеотдайност зависи не само собствената им съдба, но и съдбата на световния пролетариат. Ето няколко съобщения на „Правда“ от ония години. Сталин изчита винаги този вестник докрай, а не само тук-таме, и подчертава с молив някои материали. При това със самочувствието на „едноличен стопанин“.

„Колективен рапорт на бакинските петролодобивници, обсъден на 40 митинга от 20 хиляди петролодобивници, допълнен с 53 местни рапорта и 254 писма на работници“. В него се казва, че „нефтената петилетка с усилията на работниците и специалистите и под изпитаното ръководство на Лениновата партия е завършена за две и половина години“.

Съобщение от Магнитострой:

„На строителния участък на доменния цех се роди съвсем нов тип бригада — комплексна екскаваторна бригада на стопанска сметка. Преминаването на екскаваторите на стопанска сметка даде прекрасни резултати… Самоиздържащите се екскаватори биха световния рекорд за натоварване на машините.“

Дописка от Татария:

„Прибирането на доставките на зърно минават под лозунга за подготовка за втория общотатарски конгрес на колхозниците и завоюване на правото да включим свой представител в делегацията, която ще замине с рапорт до другаря Сталин. Да заемем първото място на общосъюзната червена дъска е най-популярният лозунг в татарските колхози.“

От днешна гледна точка можем да говорим за наивност, благодушие и огромна вяра в Сталин на милионите обикновени люде, построили за нас всичко, на което сме стъпили сега. Но е несправедливо да не се възхищаваме от неудържимия ентусиазъм на тогавашните труженици, на гордостта им за извършеното, на увереността им, че бъдещето е в техните ръце. Невижданата по силата си всеотдайност, високото гражданско съзнание, рамкирано често пъти с ритуалите на култовщината — именно те образуват оня огромен социален пълнеж, създаден от Октомври, от вярата в справедливостта, в по-доброто бъдеще. Винаги — и сега, и в идния век — трябва да си спомняме за тези хора, творци и съзидатели, които „вождът“ най-често нарича „маси“ или понякога „винтчета“.