Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Заедно с тия „съобщения“ по страниците на „Правда“ има и други, които предизвикват днес, когато знаем вече много неща, не само повишено внимание, но и дълбоко разбиране на подтекста на онова, за което пише тогава главният вестник в страната.

В средата на юни 1933 г. „Правда“ съобщава:

„Другарите Сталин и Ворошилов пристигнаха в Ленинград и заедно с другаря Киров още същия ден отидоха на Беломорско-Балтийския канал. След като се запознаха с работата на канала и със състоянието на хидротехническите съоръжения, заминаха през беломорското пристанище Сорока за Мурманск.“

Две седмици след като Сталин посещава „Беломорстрой“, излиза постановление на Съвета на народните комисари на СССР за откриването на Беломорско-Балтийския канал „Й. В. Сталин“ и постановление на Централния изпълнителен комитет на СССР за награждаване на отличилите се при строителството на канала. С орден „Ленин“ са наградени 8 души: Г. Г. Ягода — заместник-председател на Обединеното държавно политическо управление при Съвета на народните комисари на СССР (ОГПУ); Л. И. Коган — началник на „Беломорстрой“; М. Д. Берман — началник на Главното управление на изправително-трудовите лагери към ОГПУ; Н. А. Френкел — помощник-началник на „Беломорстрой“; Я. Д. Рапопорт — заместник-началник на „Беломорстрой“; С. Г. Фирин — началник на Беломорско-Балтийския изправително-трудов лагер; С. Я. Жук — заместник главен инженер на „Беломорстрой“; К. А. Вержбицки — заместник главен инженер на строителството 351 351 Правда, 5 август 1933. .

На XVII партиен конгрес С. М. Киров в речта си ще спомене:

„Да се направи такъв канал за такъв кратък срок, в такова място — това е наистина героична работа и справедливостта го изисква да отдадем заслуженото на нашите чекисти, които ръководеха това дело, които извършиха буквално чудеса.“ 352 352 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1934, с.255.

Щеше да бъде по-точно, ако беше казал, че чудесата са извършили стотиците хиляди затворници. Имало ги е достатъчно. След „разкулачването“ на повече от един милион кулашки и средняшки стопанства, след изострянето на борбата с „остатъците от експлоататорските класи“ в разпореждане на ОГПУ попада огромна сила, която ще построи не само Беломорско-Балтийския канал. Длъжностите на наградените с орден „Ленин“ са красноречиво доказателство как и кой е строил канала, носещ името на Сталин. Идеята затворниците да бъдат използвани широко в народното стопанство — а през 30-те години е голям проблем да им се осигури достатъчен фронт за работа — не е нова. Ще ви припомня, че още в средата на 20-те години Троцки, развивайки идеята си за милитаризиране на труда, съветва: „враждебните на държавата елементи трябва да се насочват масово към строителните обекти на пролетарската държава“. Както се вижда, съветът на единия от „изтъкнатите вождове“ не остава незабелязан от другия.

По-трудно е на Сталин да говори в доклада си за постиженията в селското стопанство. Да, създадени са 200 хиляди колхоза и 5 хиляди совхоза. Но селското стопанство се развива, признава той, „много пъти по-бавно от промишлеността“. Признава също, че „в действителност отчетният период беше за селското стопанство не толкова период на бърз подем и мощно ускорение, колкото период на създаване на предпоставки за такъв подем и такова ускорение в най-близко бъдеще“ 353 353 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1934, с.18. . Докладчикът споменава и за тежкото положение в животновъдството. То май че и досега не е станало по-леко. Както не е станало по-леко и в селското стопанство изобщо.

След като в продължение на десет години след смъртта на Ленин се занимава с разгромяването на многобройните „опозиции“, Сталин най-сетне остава „без работа“. И той отбелязва това: докато на XVI конгрес бяхме принудени да довършваме привържениците на всевъзможните групировки, то на този конгрес „няма вече кого да довършваме“. Макар че веднага след тия думи, за да не отслабне, не дай си боже, бдителността, влиза в противоречие със самия себе си и казва, че „остатъците от идеологията им живеят в главите на отделни партийни членове“ и ние трябва да сме готови да ги изгоним оттам. Но Сталин рядко „бие“ по идеологията, по-често — по нейните носители. Като заявява, че страната върви към създаването на „безкласово, социалистическо общество“, той веднага прави извод, че безкласовостта може да се постигне само „чрез засилване на органите на пролетарската диктатура, чрез разширяване на класовата борба“ 354 354 Пак там, с.28. .