Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Струва ми се, че Сталин, дълбоко убеден в универсалността на насилствените методи, в това, че диктатурата на пролетариата е преди всичко инструмент на насилието, просто не желае да види колко пагубна е тази концепция. На „конгреса на победителите“, когато по неговите думи са „практически ликвидирани остатъците на експлоататорските класи“, той призовава към по-нататъшно засилване на механизма за принуда, за укрепване на наказателните органи. Сталин не иска да признае значението на демократичната еволюция по твърде простата причина, че всяко засилване на истинското народовластие би намалило в същата степен неговите водачески възможности. Освен това по характер е авторитарна, деспотична натура, в която винаги се чувства нещо източно, идващо от далечни времена… Неслучайно през 1928 г. Бухарин нарича Сталин „Чингис хан“.

По изричното желание на генералния секретар сред 1225-те делегати се оказват и мнозина, принадлежали някога към различните групировки, фракции, „опозиции“ и „уклони“. Всички те в различна форма отдавна са се разкаяли, признали са вината си и търсят възможности отново да заслужат разположението на Сталин, сега вече неизмеримо по-силен и по-авторитетен. Не всички от „разгромените“ са безпринципни, нагаждачи. Много от тия предишни „опозиционери“ искрено се разкайват, често пъти за някои свои дребни „грехове“, за да не бъдат извън партията и защото са за курса към форсирано строителство на социализма.

Генералният секретар специално съветва Каганович да осигури преди всичко представянето в конгреса на достатъчно голяма група хора, които да посипят главите си с пепел и с това още повече да подсилят могъществото на „вожда“, останал сега вече единствен на върха на властта. Когато днес, след десетилетия, човек чете угодническите им изказвания, вижда на какво унижение са подлагани тия хора, бичуващи се като в религиозен екстаз само и само да утолят жаждата за слава на една-единствена персона. А това мнозина делегати разбират. Киров например отбелязва, че сега тези доскорошни опозиционери „се опитват да се врежат в това общо тържество, опитват се да тръгнат в крак, да запеят същата песен, да поддържат този наш подем… Ето, вземете Бухарин например. Според мене, пя като по ноти, но с престорен глас. А да не говоря за другаря Риков, за другаря Томски…“ 355 355 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1934, с.28. .

И какво все пак казват на „конгреса на победителите“ тези хора, довчера членове на Политбюро, съратници и ученици на Ленин?

Бухарин, предишният „любимец на партията“ и неин теоретик: „Сталин беше изцяло прав, когато разгроми, прилагайки блестящо маркс-ленинската (така е в текста — б.а. ) диалектика, цял ред теоретични обосновки с дясна забежка, формулирани предимно от мене… Задължение на всеки член на партията е… сплотяването около другаря Сталин като персонално въплъщение на ума и волята на партията, като неин ръководител, неин теоретичен и практически вожд.“ 356 356 Пак там, с.253.

Просто да не повярва човек, че това го казва този, чиято интелектуална съвест е кристалночиста…

Риков, първият след Ленин председател на Съвета на народните комисари: „Бих искал да характеризирам ролята на другаря Сталин веднага след смъртта на Владимир Илич… За това, че като вожд и като организатор на победите ни се очерта с несравнима сила още тогава. Бих искал да характеризирам онова, с което другарят Сталин в оня период веднага и незабавно се открои от целия състав на тогавашното ръководство.“ 357 357 XVII съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1934, с.211.

И това казва човекът, който винаги се е славел с откровеността си, с безкористието и с голямото си гражданско мъжество…

Томски, ръководител на професионалните съюзи в страната: „Длъжен съм да заявя пред партията, че само защото другарят Сталин беше най-последователният, най-изпъкващият сред учениците на Ленин, само защото другарят Сталин беше най-бдителният, виждаше най-далече, най-непоколебимо водеше партията по правилен, ленински път, защото с най-тежка ръка удряше по нас, защото беше теоретично и практически по-добре подготвен в борбата против опозиционните групировки — само с това се обясняват нападките против другаря Сталин.“ 358 358 Пак там, с.250.

И това казва човекът, известен с партийната си принципност и с умението си да я брани докрай…